Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Не го слушай — предупреди Джек. Дългообхватният скенер издаде предупреждаващ сигнал. Корабите се завръщаха. Не беше време за приказки.

Нахвърли се върху Сташ. Мъжът в скафандъра се претърколи, изправи се на крака и отвърна със силен ритник. Джек осъзна, че е подценявал Сташ през цялото време на познанството им. Под привидно безгрижното и нахакано поведение се криеше хитър и пресметлив убиец.

Въпреки че Джек бе облечен в боен костюм, Сташ не изглеждаше изплашен от този факт. Преди да се приготви за следващата атака, терминаторът го нападна отново и флексобрънките изстенаха под ударите му. Джек отстъпи назад, готов да го порази с огън, сетне забеляза, че ако не улучи, може да задейства експлозивите. Поколеба се и Сташ се метна в краката му.

При всеки удар Джек трябваше да отстъпва по малко назад. Тялото му все още не беше възстановено напълно от предишния бой. Костюмът бързо изразходваше и последните си резерви от енергия. На няколко пъти дочу триумфалния смях на Сташ.

— А се мислеше за непобедим, а, друже?

— Може би. Ти за какъв се имаш?

— За достатъчно добър в това, което правя. — Отново замахна и Джек блокира удара. Вече се задъхваше под тежестта на бойния костюм.

Сташ отново се разсмя.

— Дори да се справиш с мен, пак си обречен. Всички сте обречени. Поставил съм часовникови механизми на детонаторите. Кой ще ги деактивира? Няма да ви стигне времето. Моите съюзници вече идват насам. Няма да ме зарежат, след като им осигурих онова, което искат.

— Предай се и се върни с нас — намеси се Колин. — Заслужава ли си да изгубиш живота си заради подобно нещо?

— Не аз ще изгубя живота си, друже. По-скоро може би — с тези думи Сташ се хвърли встрани, стреля и заобиколи Джек.