Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Дърк я гледаше кръвнишки.
— На твое място бих си държан езика зад зъбите. На сума хора ще им е интересно да научат какво точно се е случило онази нощ. Съкрушена вдовица ли? Оная кучка е студенокръвна убийца!
— Шантажирал си я — не отстъпваше Стиви. — Тук, на този проклет остров. И то с разрешението на Ван дер Мейде. Знаем всичко, Дърк.
— Интересна теория си имаш.
— Не се бъзикай с мен.
Той се ухили, очевадно развеселен.
— Мен ако питаш, само един изход ни остава.
Тя го простреля с поглед.
— И нека позная: няма да ми е по вкуса.
— Още откакто ви зърна в Ню Йорк, си ви хареса и двечките. Биби беше само половината сделка. Линъс гонеше комплекта.
— Линъс беше извратено копеле — заяви Стиви. — И ти не му отстъпваш.
Дърк се примъкна още по-наблизо. Звездите над тях замръзнаха в очакване като зрители на смъртоносен двубой.
— Бизнесмени сме — обясни важно. — Гледаме комерсиалната страна на нещата. Сама знаеш, че и на теб бяхме хвърлили око. Напомних го и на скърбящата вдовица при последния ни разговор. Пазя й място в… проектите ми — сви рамене, сякаш беше от ясно по-ясно. — Обеща ми и теб да убеди. Ето, давам ти дума. Записът е унищожен.
— Майната ти.
— Какъв друг избор имаш?
— Мога да извадя на бял свят много от кирливите ризи на това място, а ти си твърде задръстен да се досетиш кои.
Той изсумтя.
— Сигурен съм.
— Точно така, бъди сигурен. Не ме карай да използвам козовете си, Дърк, защото не искам. Ще въвлека в играта твърде много невинни хора. Може и да се мислиш за гъст с Ван дер Мейде, но дори не подозираш колко си неосведомен.
— Предлагам ти възможност. — Напълно игнорира думите й, сякаш я беше изслушал за развлечение. — Бих я приел, ако бях на твое място.
— Слава богу, че не си.
— Тогава се приготви да понесеш последиците.
Стиви отвори вратата.
— Ти също.
— Ужасно е, не мислиш ли? Да загубиш съпруга си толкова скоро след сватбата. — Кристина Майкълс снижи гласа си. — И то при такива обстоятелства… Биби Райнър сигурно още се съвзема.
Зандър изпита облекчение, че Кристина явно не беше в час с лудориите на съпруга си, макар и да не се изненада. Едва ли Дърк би парадирал с извънкласните си занятия.
— Май е обречена на живот сред утайката на обществото — размишляваше Кристина с нотка на злорадство в гласа. — Представи си само! Изгоряла и пропаднала още преди началото на холивудската си кариера.
Жан Моро тъкмо влизаше в салона. Зандър го познаваше достатъчно добре, за да разбере кога си е наумил нещо. Личеше си по стойката му.
Призова всичкия си кураж, извини се пред Кристина и тръгна през тълпата от гости. Жан притежаваше вграден радар за предстоящи офанзиви и очите му моментално попаднаха върху Зандър.
— Трябва да поговорим, Моро — каза му той като се приближи достатъчно. — На четири очи.
Аврора слезе на долната палуба и тръгна по облицован с дървена ламперия коридор. Не изглеждаше особено изтънчено, затова реши, че води към екипажния отсек. Отпред се издигаше междинна стъклена преграда, отвъд която цареше луксозна атмосфера — очевидно там пребиваваха гостите.
Тук пътя й красяха ръчно изработени тапети с изящен десен. Побутна вратата на една от каютите и остана удивена. Просторно легло с четири колони и бяла копринена покривка, заобиколено от богато украсени бамбукови мебели и скъп телевизор с плазмен екран. Два илюминатора с позлатени рамки предлагаха изглед към океанската нощ. Застана пред единия, взирайки се сляпо в непрогледната тъма отвън.
Аврора приседна на леглото. Наоколо цареше мъртвешка тишина.
Отражението й в прозорчето я гледаше от мрака, постепенно придобивайки измъчените черти на майка й — или на жената, която някога беше смятала за своя майка.
Бръкна под роклята си, напипа острието и извади ножа. Беше дълъг и излъскан, с белезникава дръжка от полирана кост.
Аврора притисна върха в крайчеца на единия си пръст, докато меката възглавничка не пусна капка алена кръв.
Сълзите й рукнаха от моментната болка, но продължиха да се ронят заради онази вътрешната, по-дълбоката, чиято отрова не можеше да излее, колкото и кръв да си пускаше. Зарови лице в дланите си и даде воля на цялата си мъка.
Лори забеляза хлапето. Беше ниско и мършаво, със сериозно изражение и рой токсични наглед пъпки. Навърташе се покрай двама им с Максимо от доста време, сякаш нямаше желание да обслужва останалите гости, и вече започваше да й лази по нервите.