Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Преструваше се, че бръщолевенето на Максимо Диас му е интересно.
— Много бих се радвал да работим заедно — изтърси Максимо. — Защо не седнем да го обсъдим някой път?
Зандър не беше нов в занаята. Гаврътна последното си шампанско.
— Ще кажа на агентите ми да се свържат с твоите.
Винаги така се измъкваше.
Малоумникът, който беше пропуснал да обнови списъка с гостите, щеше да бъде най-безцеремонно уволнен още призори. Рубен живееше с убеждението, че никой от семейство Наш няма да присъства, и това го устройваше. Защо тогава не го бяха осведомили, че Аврора Наш е решила да се яви?
„Един от тях съм.“
Съобщението го измъчваше денонощно. Включил усмивките, любезния смях и поздравите на автопилот, Рубен скришом се потеше като дванайсетгодишно хлапе, попаднало в бардак.
Ако наистина Аврора го беше изпратила, най-лошите му страхове се потвърждаваха.
Съпругата на един сенатор съумя да го целуне и по двете бузи, без да го докосне нито веднъж. По време на ритуала лицето на Рубен придоби гримаса, далечно подобие на усмивка.
Някой й беше подшушнал на ушенце. Откъде иначе ще знае?
Научеше ли кой е, кълнеше се Рубен, ще се търкалят глави.
Енрике Маркес занесе подноса си в камбуза и стоически зачака платата с ордьоври насред хаоса от бясно препускащи и крещящи готвачи. Потните им лица се губеха зад облаци бяла пара. Темпото им на работа беше умопомрачително и Енрике се замисли на що за безсмислена гледка става свидетел. След по-малко от три часа всичките до един щяха да са храна за рибите. Приготвените с толкова усърдие кулинарни шедьоври щяха да се разхвърчат на милиарди парчета, мусът от омари и хапките от сепия щяха да се завърнат в родните дълбини. Бум — и край. Масово изтребление.
Канапетата бяха готови, дребнички творения, отнели часове педантичен труд, а обречени да изчезнат за части от секундата в лакомите гърла на богатите и привилегированите. Енрике получи плато с пушена сьомга — фините като хартиен лист резенчета образуваха роза, чиято сърцевина представляваше топчица сочен хайвер. Той го вдигна над рамо и се изнесе от кухненската врява. Качи се по тясното стълбище и влезе в салона.
Лори я нямаше никъде. Енрике се скастри, задето си беше позволил да погледне. Ами ако го видеше? Трябваше да си държи главата наведена, иначе всичко щеше да е било напразно. Закотви поглед в паркета и се съсредоточи.
Планът беше съвършен.
Познаваше този тип плавателни съдове като дланта на ръката си. Яхтата на Ван дер Мейде беше оборудвана с шест прикрепени към кърмата спасителни лодки, които се спускаха до водата чрез система от скрипци и въжета. В полунощ, когато беше предвидено Ван дер Мейде да получи подаръка си пред публиката — двестагодишна бутилка бренди, попаднала в корабокрушение на път към двореца на някой си крал, понастоящем най-скъпото питие в цял свят, — Енрике щеше да се промъкне в задната част на кораба, до свалената платформа на кърмата. Оттам щеше да се качи в една от лодките, да се спусне в бушуващия океан, и след трийсетина минути, когато вече наближаваше брега…
Щрак.
Бум.
Дори някой да го видеше, че се измъква, щеше да е твърде късно да предприемат каквото и да било. Изтребление. Съвършенство.
Двете понятия почти се припокриваха в съзнанието му.
58
Момичето в тортата беше предсказуема изненада. Рубен стоя ухилен през цялото време: мацката не беше за изхвърляне, младичка, благоразположена и съвсем подходяща за креват, но вниманието му клонеше към друго нещо.
Изпя „Честит рожден ден“ с дрезгав глас ала Мерилин Монро, пременена в оскъдно костюмче с корсет, чиято пристегната талия акцентираше върху щедрото деколте и преливащата й гръд. На това му се викало бурлеска. Рубен ако питаха, стриптийзьорката си беше стриптийзьорка.
За финал куклата му изпрати въздушна целувка. Традицията повеляваше да го изчака в каютата му, за да се позабавляват на път към къщи: една бърза свирка ей така, между другото.
Сложен беше официалният старт на празненството, а по всичко личеше, че предстои буйна нощ. Гостите се изреждаха да го тупат по гърба, обсипвайки го с пожелания, и вдигаха чаши за тост. Като един уважаващ себе си паркетен лъв Рубен кръстосваше салона, разменяйки любезности със заможните си приятели. Домакинът беше ненадминат: и крал, и човек от народа.