Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Май напук на всички тревоги празненството щеше да протече безинцидентно.
Рубен изсмука една солена аншоа от пръста си. От двайсет и четири часа насам чак сега му се отваряше апетит.
— Да извикаме ли лекар? — попита Лори, поддържайки с рамо едрото туловище на Максимо.
— Нека си отспи — отвърна Ребека. — Няма смисъл да създаваме паника.
Клатушкащото се трио слезе тромаво по стълбището. Ребека отвори вратата на първата каюта по коридора и двете го довлачиха вътре. Максимо се стовари върху леглото и моментално заспа.
Рико Маркес…
Лори опита да се отърси от спомена. Нямаше начин да е бил той; абсолютно налудничаво хрумване. Пък и нали още беше в затвора? От толкова време дори не се беше сещала за него. Просто напрежението й идваше в повече. Онова смахнато сервитьорче я беше изнервило, заради него й се привиждаха разни невъзможни неща.
Умишлено върна вниманието си към Максимо.
— Не разбирам какво му е — каза на Ребека. — Не е пил чак толкова много.
— Цяла вечер ли сте заедно?
— Не, но…
— След час ще е като нов. — Свалиха обувките и чорапите му, оголвайки продълговатите, восъчно бледи ходила, които Лори, незнайно защо, намираше за отблъскващи. При вида на угриженото й изражение Ребека добави любезно: — Наистина ще се оправи.
Лори притисна длан към челото на Максимо. Кожата му беше лепкава и излъчваше топлина, дишаше на пресекулки. Трябваше да го огледа добре.
— Може ли да запалим лампата?
— Да го оставим да поспи — посъветва я Ребека, придърпвайки я към вратата. — На сутринта ще ти е благодарен.
Енрике Маркес имаше чувството, че го е блъснал влак. С бясна скорост.
В момента лежеше на релсите, останал без дъх, докато пред очите му танцуваха звездички, а мозъкът му бучеше като в тенекиена кутия.
Лори го беше видяла. Беше го погледнала право в очите. Само за част от секундата, но и толкова стигаше…
Мамка му!
Някогашната искра беше пробягала помежду им. Точно тя можеше да му изиграе лош номер. Чувствата му към нея не се бяха променили. По-прекрасна беше от всякога, по-прекрасна дори, отколкото си я спомняше.
Енрике отиде в тоалетната да наплиска лицето си със студена вода. Ръцете му трепереха.
До тук всичко беше просто и ясно: планиране, преследване. Сплашващи писма. Но най-елементарното действие — да я види на живо, да срещне погледа й, някак беше разклатило нервите му.
С чисто черна омраза се живееше по-лесно, отколкото с тази сива неустановеност.
Завъртя сребърната халка на пръста си.
Какво беше прочел в очите й? Че го беше познала — беше. Но имаше ли и нежност? Дали още го обичаше? Възможно ли беше? Може би да. Но нима беше изключено през цялото време да е знаела, че той — добрият стар Рико, първата й любов, той беше изпращал писмата? Може би от отдавна чакаше да се хвърли в прегръдките му. Може би я измъчваше вина заради предателството й и се надяваше на втори шанс…
В съзнанието му се натрапи грозна картина: отломки от красотата й, парчета от божественото тяло, които бе докосвал и целувал в младините им, разпилени из океанското дъно… Досущ като момче, на път да откъсне крилцата на пеперуда, Енрике изтръпна при мисълта да унищожи това съвършенство.
Не!
Виждаше образа не на жената, в която се беше превърнала Лори през последните три години, а на онова възлюбено момиче, чиито ръце се бяха увивали около кръста му от задната седалка на мотора, на невинната хубавица в оръфани кецове и мрежест потник, капнала след поредния дълъг работен ден — как идваше на пристанището, а той засенчваше очите си с ръка, за да види лицето й още отдалеч.
Ароматът на кожата й. Енрике вярваше, че гневът му го е потулил, затрупал го е под пластовете болезнени спомени, но ето че пак се събуждаше в обонянието му, изникваше като пролетно цвете изпод пръстта.
Как не го беше проумял досега? В момента му се струваше очевидно. Тази вечер не беше тръгнал на мисия да унищожи Лори, а да си я върне. Винаги му беше принадлежала. Просто трябваше да й отвори очите.