Островът на изкушението

Стиви Спелър я беше прегърнала с една ръка през раменете. За нейно удивление жената не се отдръпна дори когато грозната тайна на Какатра излезе наяве.

Сега стаята тънеше в мълчание. Стиви първа го наруши.

— Интересува ме за какви се имат тези, че си играят така с живота на хората.

Аврора налетя на Ребека.

— Ти си му съпруга! — обвини я с изнемощял глас. — Знаела си. За всичко си знаела! — Лицето й придоби горчива гримаса. — Как си могла да го допуснеш?

Ребека прие с достойнство обвинението. Момичето заслужаваше откровен отговор, макар и доста закъснял.

— Съжалявам, че си научила по този начин. Още от самото начало знаех, че истината рано или късно ще изплува. Толкова големи тайни не остават скрити задълго.

— Не думай — намеси се остро Стиви.

— Арно Деверо ми разказа всичко, което знаеше. — Устните на Аврора трепереха видимо. — Само че той нямаше представа… — едра сълза се търкулна по бузата й — … не знаеше кои са били истинските ми родители. Кои са. — Тя поклати глава, мъчейки се да разсее отчаянието си. — Виждате ли? Дори не знам живи ли са, мъртви ли са.

Ребека я доближи.

— И аз не знам, скъпа. Казвам ти истината. Само Рубен…

— Как можеш да се държиш толкова хладнокръвно? — озъби й се Аврора. — Хич ли не те е грижа?

— Разбира се, че ме е грижа. Още от началото се потрисах от бизнеса им и какво от това? — Издайническият трепет в гласа й свидетелстваше за дългогодишните й терзания. — Решена съм да напусна Жан. И острова. Всичко приключи за мен.

— Ами останалите? — Аврора избърса носа си с китка. — Останалите деца и семейства? Ами аз? За мен целият ужас тепърва започва. И никога няма да приключи! Как не те е срам да разправяш, че всичко е приключило, когато сте съсипали живота на толкова хора и сте им отнели правото на свобода?

— Никога не съм искала да се замесвам. Кълна ти се от все сърце. Никога.

— Но заради щастливия брак си е струвало да търпиш, така ли?

— Не. Съвместният ми живот с Жан никога не е бил щастлив.

Аврора се изсмя горчиво.

— Да не мислиш, че ми пука за брачните ти несгоди?

Стиви стисна рамото й.

— Недей така. Вината не е на Ребека.

— Не е ли? Затваряла си е очите, твърде голяма страхливка е била, за да се опълчи! — Аврора скочи от леглото, готова да издере очите на Ребека. И щеше да го направи, ако Стиви не я беше възпряла.

— Да не се бием помежду си — посъветва жените в стаята. — Имаме общ враг.

Ребека стрелна към Лори повече от красноречив поглед.

— А, да, за малко да забравя. — Аврора се втренчи в тъмите очи на Лори. — Онази вечер, когато се запознахме на Какатра, едва издържаше да не му разкъсаш дрехите. Общ враг — друг път!

Стиви обърна недоумяващ поглед към Лори.

— Лори е спала с Моро под носа ти. — Аврора насочи вниманието си към съпругата на французина, очаквайки реакцията й с жажда за мъст, достойна за камикадзе: щом беше тръгнала към дъното, щеше да ги повлече със себе си.