Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
В действителност Енрике далеч не възнамеряваше да подремва, а да се побърка от работа, преди да се върне на сушата. Неговата роля в плана изискваше и умствено, и физическо усърдие. Първо трябваше да се отърве от доказателствата: да изхвърли детонатора във водата, да спадне спасителната лодка и да разхвърля дрехите си на всички посоки, за да изглеждат като изплували от потъналата яхта парцали. А после предстоеше и най-ключовата част. Щеше да се присъедини към струпаните на плажа свидетели, вперили ужасени погледи към далечния хоризонт, където океанът щеше да поглъща отломки от обгоряла яхта и парчета богаташко месо. Маргарет Дженсън щеше да дотърчи с детето и да изиграе ролята на потресена и обляна в сълзи очевидка.
Енрике, разбира се, нямаше да е на борда, когато яхтата се отправеше към северния бряг. Вместо това щеше да доплува до източния под прикритието на нощта, където щеше да го чака същата като неговата униформа, само че суха.
Направо беше срамота, че нямаше да има кой да го поздрави за гениалното хрумване.
Без да разбере кога бяха заредили подноса му, Енрике го вдигна над рамо и отвори вратата към навалицата от тузари.
Жан Моро едва не го блъсна при стълбището. На Енрике му се наложи да се прилепи до стената, за да избегне удара. Невидим до самия край.
59
Ланс Хломски умираше от страх да не се издъни. След две седмици интензивни тренировки се чувстваше подготвен за физическата работа, но каква гаранция имаше, че няма да се спъне или да излее нещо, и изобщо да стане за резил? Нулева.
Тази вечер му се отваряше шанс да осмисли живота си. Шест месеца в поправителен дом, задето беше вкарал заредено оръжие в училище… е, след тази издънка майка му го беше уверила, че с бъдещето му е свършено. „Къде ти беше умът, момче?“ Онези разбойници от училище го бяха накарали. Като един вид ритуал за прием в бандата им — а Ланс определено не можеше да се похвали с много приятели. Беше кльощав, невзрачен и с пъпчиво лице: самотник и пълен загубеняк.
Тазвечерната работа за Рубен ван дер Мейде беше дългоочакваният му пробив. Шансът да го одобрят беше нищожен — много деца от бедни семейства се бореха за позицията, но веднъж в живота си Ланс беше извадил късмет.
Остави подноса си на плота и загледа как го пълнят. Тигрови скариди, риба меч и калмари; хайвер, миди и омар.
Самият Жан Моро се намираше в камбуза. Ланс се потеше от напрежение, както когато големите момчета го наобиколяха в училище.
Французинът оглеждаше кухнята с остър, преценяващ поглед, който накрая стигна и до Ланс. Хлапето извърна очи смутено.
След секунди нечий глас с ясно изразен френски акцент прошепна в ухото му:
— Ще ми направиш една услуга. Ще изслушаш внимателно инструкциите ми, а после ще ги изпълниш точно и прецизно. Ясно ли е?
Стиви имаше нужда от глътка въздух. Бутна вратите към задната палуба и се натъкна директно на самодоволния поглед на Дърк Майкълс.
С настъпването на нощта започваше да застудява. Бяха сами в тази част на яхтата.
— Надявах се да си поговорим — изръмжа през дебелата пура между устните си.
— Стой настрана от Биби Райнър — предупреди го тя. — Не искам да се вдига врява; не искам да правим сцени. И ти не го искаш, повярвай ми.
Той се изкиска отвратително, без всякакъв хумор.
— Да ти вярвам ли? Голяма си шегаджийка. Май с подробности знаеш какви ги е свършила развратната ти дружка.
— Знам какво сте й причинявали двамата с Линъс.
— Не си го чула от моята уста.
— Странно. Аз пък си мислех, че ти е в природата да се хвалиш за подобни подвизи.
Дърк се приведе напред, достатъчно близо, че да подуши дъха му.
— Курвичката си го заслужаваше. Добре се позабавлявахме, а тя и още искаше.
— Двамата с Линъс сте я експлоатирали. Държали сте се като абсолютни садисти.
— Е, и?
— Отлично знаеш, че превърнахте живота й в ад — изсъска Стиви. — Линъс я е подлъгал да участва в онези гнусни филми, а после сте си въобразили, че това ви дава право да злоупотребявате с тялото й.
— Жива е, не ти ли стига?
— Щяхте да я довършите. Ако тя сама не сложеше край на живота си преди това.