Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Елин му стрелна огнен поглед. Чудесно, нека принцът се оправя с гнева й. Дори дни след единението им, след което всички се преструваха, че не забелязват двете дупчици по шията на Роуан и тънките, дълбоки драскотини по раменете му, елфическият принц продължаваше да изглежда като трудно оцелял корабокрушенец, който се бе насладил на всяка секунда от връхлетялата го буря.
А тази сутрин и Елин се беше появила със същите дупчици на шията. Едион едва не я бе помолил да си намери шал.
– Как ти звучи да заключим някого от вас в една стая – Дориан посочи с брадичка елфическите воини в другия край на палубата, после и Лизандра от дясната му страна – и да видим как ще се чувства след толкова време?
– Всеки сантиметър от тялото й е създаден така, че да прелъстява мъжете – обясни Елин. – Да ги заблуждава, че е безобидна.
– Повярвай ми, Манон Черноклюна далеч не е безобидна.
Елин обаче продължи:
– Тя и племето й са убийци. Не знаят какво е съвест. Каквото и да й е причинила баба й, завинаги ще си остане такава. Отказвам да изложа на опасност живота на всички хора на кораба, за да може ти да спиш добре нощем – заяви тя многозначително и очите й просветнаха.
Всички запристъпваха нервно от крак на крак и Едион тъкмо се канеше да покани Лизандра на вечерна тренировка, слагайки край на разговора, когато Дориан процеди с обезпокоително тих глас:
– Напомням ти, че съм крал.
Две тюркоазенозлатисти очи се устремиха към него. Едион почти виждаше думите, които Елин се бореше да премисли, докато гневът й я умоляваше да отвърне на предизвикателството му. С няколко подбрани изречения можеше да посече духа му и да потъпче още повече онова, което бе останало от него след издевателствата на валгския принц. И по този начин да загуби силен съюзник, чиято помощ щеше да й е нужна не само в предстоящата война, но и ако оцелееха. И погледът й поомекна. Приятел. Това също можеше да загуби.
Елин потри белезите по китките си, изпъкващи на златистата светлина на залеза. На Едион му прилошаваше от тях. След секунда размисъл братовчедка му каза на Дориан:
– Контролирани движения. Винаги когато излиза от стаята, ще е под наблюдение. Един от елфите плюс един от нас. Окови на китките, не на краката. В стаята ще е без вериги, но пред вратата й винаги ще има някого, който ще бъде на пост.
Едион забеляза, че Роуан милва с палец белега върху едната й китка.
– Добре – отвърна лаконично Дориан.
Хрумна му да уведоми краля, че компромисът от страна на Елин беше повод, достоен за празненство.
Гласът й спадна до онези познати, смъртоносни низини.
– След като ти се нафлиртува с нея онзи ден в Оуквалд, със сестринството й опитаха да ме убият.
– Ти я провокира – отвърна Дориан. – А аз съм тук днес благодарение на риска, който пое, връщайки се в Рифтхолд два пъти.
Елин избърса потта от челото си.
– Има си своите мотиви и много се съмнявам да го е сторила само защото след стогодишния си живот на убийца е решила, че хубавичкото ти личице ще я направи добра.
– Твоето накара Роуан да загърби тривековна кръвна клетва.
Бащата на Едион напусна поста си край Абраксос и тръгна към тях, проговаряйки кротко:
– Съветвам ви, Ваше Величество, да оставите този спор.
И наистина, инстинктите на Едион беше нащрек заради ледения гняв, който струеше от всеки мускул на принца.
Дориан също забеляза това и заяви леко гузно:
– Не исках да те обидя, Роуан.
Гавриел килна глава и златистата му коса се разля върху едното му широко рамо.
– Не се безпокойте, Ваше Величество – пророни с вяла усмивка воинът. – Фенрис наля достатъчно масло в огъня на Роуан, че да го държи още три века.
Едион примигна недоумяващо, изумен от шегата и загадъчната усмивка по лицето на баща си.
Елин му спести усилието да решава дали да отвърне на тази усмивка, казвайки на Дориан:
– Е, да видим дали Водачката на Крилото ще иска да се разходи по палубата преди вечеря.
Дориан с право я измери недоверчиво, помисли си Едион. Ала Елин вече крачеше към другия край на палубата. Фенрис се откъсна от поста си на предната мачта и удостои всички им с острия си, свадлив поглед, докато минаваха край него.
Но и той щеше да ги последва. В никакъв случай не биваше да освобождават вещицата, преди всички да се съберат. Дори кадърът го разбираше.
Затова, докато нощта се спускаше над тях, Едион тръгна след кралицата си към сумрачната вътрешност на кораба, молейки се Елин и Манон да не го направят на парчета.
***
Да си легнеш с вещица. Елин стисна зъби, носейки се към стаята на Манон.