Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Отворих Аакан за пустотата. Скоро не ще има карони.
В този миг изчезна и кълбото с метален блясък, показващо скърбящите карони.
Фейеламор се загледа в Рулке.
— Свършено е с враговете ни. Сега ще премахнем и последния. Той обаче запазваше учудващо спокойствие.
— От твоя инструмент аз създадох по-добър… и той ще ви надживее.
— Ами използвай го! — сопна се Фейеламор, която не го разбра. — Прехвърли се на Аакан, ако се престрашиш. Защитавай народа си. Ще ми спестиш усилията да се разправя с тебе.
Рулке се разкъсваше между кароните и Мейгрейт, миналото и бъдещето. Във въображението му безчислени зверове от пустотата разкъсваха останките от неговата раса. Но поемеше ли към Аакан, Фейеламор щеше да погуби Мейгрейт, а значи и неговото бъдеще.
— Що да сторя? — попита може себе си, а може би Каран. — Как да изоставя Стоте, в които е целият ми живот? Или Мейгрейт — моята любов? Е, какво ще кажеш?
— Аз бих избрала бъдещето, ако ме принудят. Само че — добави тя, помрачена от печал, която тъй и не преодоля — като трикръвна аз, разбира се, нямам бъдеще.
Рулке покри малката й длан с огромните си пръсти.
— В живота нищо не е сигурно — увери я, докато спускаше машината пред фейлемите. — И аз избирам бъдещето.
— Твоят избор ми е безразличен — натърти Фейеламор. — Не бих допуснала нито един от вас да оцелее.
Тя докосна още веднъж струните на нанолета. Стената на Възбраната стана прозрачна, после наглед кипна и външният й слой се разпука на хиляди плоскости, които се понесоха в различни посоки, хвърляйки криви отражения. Изпод машината се просмукаха червени пушеци. А в Стената зейна отвор колкото цялата къща в Готрайм, но през него не нахълта никой.
— Ти се престара! — озъби й се Рулке.
Завъртя едно колело, творението му изпъшка, но не помръдна. Димеше на десетина места. Светлинната леща угасна. Със свирепа ругатня Рулке скочи от машината, стиснал дългия меч. Каран пък се плъзна на пода от другата страна, за да не я видят фейлемите.
Фейеламор отстъпваше заднешком, едната и ръка напразно изтъкаваше фигури във въздуха.
— Заблудите ти са безполезни в такава близост до машината — напомни Рулке.
Тя бавно заобиколи предницата. Каран не смееше да диша. „Още една крачка. Само направи следващата!“ Фейеламор се дръпна назад — към нея.
Каран изби с крак нанолета от пръстите й и той хлътна под машината. Изтрещя взрив, заскърца разкъсан метал. Машината подскочи. Щом облаците ален дим се разредиха, Каран видя, че металното туловище бе като разпорено и краищата на дупката стърчат назъбени. Виждаше се тъмната сложна бъркотия във вътрешността на творението, Машината бавно обикаляше в кръг, килната настрани, единият ръб стържеше по пода. От дъното падна с дрънчене овална плоча. Зад отвора всичко бе нажежено до бяло като в пещ.
Мейгрейт се бе проснала на пода, зашеметена от ударната вълна. Въртящата се машина приближаваше към нея. Каран се хвърли и се напъна да я завлече настрана, но се чувстваше прекалено слаба.
Дърпаше упорито, обаче потокът изгарящ въздух от дъното на машината мина точно над отметнатата ръка на Мейгрейт, по която мигом се издуха мехури. Мейгрейт изпищя. Рулке притича и помогна на Каран да я пренесат.
Тя дори не можеше да го познае. Рулке обхвана лицето й с огромните си длани и се постара да изчисти съзнанието й от заблудите на Фейеламор. Щом се дръпна, Мейгрейт пак се отпусна немощно на пода.
А машината в бавното си кръжене мина над падналия нанолет. Чу се съскане като от прегрята пара. Инструментът блесна в червено, после в синьо и накрая потъмня до лилаво-черно. И се изгуби от очите им във взрив, който изхвърли и тримата надалеч.
Каран се залепи за спиралната стълба, костите в тялото й изпращяха страшно. Само изохка тихичко и се плъзна надолу като труп. Краката й се огънаха неестествено. Не можеше да шавне и примираше от болка.
Рулке, останал невредим, се надвеси над нея.
— Как да ти се отблагодаря за всичко, което направи днес… — Той се втрещи при вида и. — Каран, зле ли си?
Отвърна му със завалено бълнуване:
— Моя е вината… за всичко… Лиан! Татко?! Татко!
Вдигна я, тя извика, ръцете и краката й увиснаха. Рулке я настани внимателно близо до машината, която изглеждаше някак сплескана и по-зловеща. Сетне се зае да маха металните капаци в припрян опит да възстанови творението си.
Лиан виждаше, че Каран е пострадала жестоко. Обзе го неудържим порив да се засили към преградата и да я разбие с глава. Каран излъчваше такова страдание, че всички в залата се смразиха. Умираше! Нуждаеше се от него.
Мейгрейт доближи бавно Рулке, който отново работеше с машината и смаляваше огромния пробив във Възбраната до размерите на буре. А оттам никой не се провираше.