Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Лиан се обърна с разкривено лице към Малиен и Талия.
— Съжалявам, летописецо — промърмори Малиен. — Опитахме всичко, което умеем, а полза няма.
— Изчерпан съм — безжизнено изфъфли Игър.
— Мендарк беше прав, че си негоден за нищо — рече му Лиан с най-ехидния си тон. — Шанд?
Старецът не ги забелязваше. Още гледаше изцъклено натам, където се бе появило кълбото с лика на Ялкара.
Лиан избърса сълзите си заедно с полепналия прахоляк. „Винаги има начин…“ — Тенсор!
Аакимът седеше на пода, навел глава към коленете си. Не му отговори.
— Тенсор! — кресна Лиан в ухото му и го удари по рамото. Чак тогава аакимът го погледна в очите.
— Това е краят за нея, летописецо. И за всички нас. Няма да дочакаме утрешния ден.
— Вдън земя да потънеш! Длъжник си ми и искам да ми се отплатиш.
— Аз ли съм ти длъжник? Не си спомням такова нещо.
— Ти ме отвлече, замъкна ме чак в Катаза и там ме използва като вещ. Отнасяше се безмилостно с мен, но аз ти помогнах за портала.
— Все още не виждам в какво се състои моят дълг към тебе, но има ли значение днес? Поискай отплата, щом е тъй.
— Разбий преградата. Каран умира в самота. Трябва да бъда до нея.
Тенсор се взря в Каран.
— И какво очакваш от мен, щом всички останали проявиха безсилието си?
— Използвай заклинанието, което сте съставили, за да унищожите Рулке.
— Да унищожим Рулке… — проточи като замаян Тенсор. — Някога в това бе смисълът на живота ми. Не ми се вярва, че ще успея да приложа заклинанието. Приличам на празен съд.
— Опитай се! — властно настоя Лиан. — Спомни си предишната омраза към Рулке. Спомни си всички нещастия, които кароните навлякоха на твоя народ след нашествието си от пустотата.
— Да, някога у мен кипеше омраза — кимна аакимът.
— Разпали я отново — безразсъдно го притискаше Лиан. — Спомни си Прочистването, спомни си…
— Лиан — рязко го прекъсна Малиен, — това е неразумно. Но той виеше:
— Спомни си как Стоте ви отнеха света! Спомни си как Рулке те осакати в Катаза!
— Да, помня!
Тенсор се изправи вбесен.
— А помниш ли заклинанието? — ревеше Лиан и диво размахваше ръце.
Устата му пръскаше слюнки по наметалото на Тенсор. Малиен прекрачи към него и извика:
— Шанд, помогни ми!
Старецът най-сетне проумя какво става край него.
— Помня го — изсумтя аакимът и вдигна юмрук. От пръстите му се проточиха тънки бледи лъчи.
— И ще се справиш ли с тази преграда, поставена от Рулке между тебе и Каран? Виж я как умира в агония и се дави в кръвта си.
— Ще се справя и със самия Рулке.
Тенсор изопна рамене и размаха светещия си юмрук.
— Тогава разбий преградата…
Талия затисна с ръка устата на Лиан, Шанд изви ръцете му зад гърба. Дръпнаха го по-надалеч от Тенсор.
— Окаян глупак — засъска Шанд в ухото му, — предупредих те още след опожаряването на цитаделата. Ти не разбираш ли какво можеше…
Но и Шанд онемя, когато въздухът запламтя около блесналите пръсти на аакима.
— Вижте го — дрезгаво затътна Тенсор — как прегръща Мейгрейт, докато Каран умира в краката му. И двамата са мои врагове. Накрая настъпи и моят миг.
Сакатото тяло не можеше да възпре напора на волята му. Вдигна? ръка, макар да се олюляваше, лицето му се сгърчи в маска на ненавист. После изпъна ръката си напред и нададе яростен вопъл. Прозрачната преграда се пръсна в искри, посипали се на пода с грохота на водопад.
— Бой се от трижди предадения! — гръмна гласът на аакима. Насочи юмрука си към Рулке и Мейгрейт със същия жест, който погуби Нелиса на Големия събор в Туркад преди година.
Шанд и Малиен нямаха време да му попречат.
43. Краят на една любов
Рулке изви глава и видя, че е обречен. Можеше и да се спаси, ако си наложеше да изостави Мейгрейт, ако бе събрал сили да посрещне удара. Но тя се крепеше на него, сама дори не би се задържала права. Знаеше, че Тенсор ще порази и нея.
Бутна я зад гърба си и я закри с тяло. Снопът рубинено сияние от юмрука на Тенсор се заби точно в гърдите му. За миг огромната фигура на карона като че светна. Краката му се хлъзнаха по пода под неудържимия натиск. До вчера би понесъл заклинанието спокойно като жилене на мушица, но този ден му ограби и сетните запаси от жизненост.
— Помогнете ми! — призова своите гашади.
До вчера и те биха откликнали на мига, ала сега застинаха в нерешителност. Преди стоящите най-близо до Тенсор да замахнат с копията си, аакимът завъртя юмрука си и към тях. Размята ги във всички посоки.