Върховният повелител

— В такъв случай трябва да действаме бързо.

Лицето на Акарин помрачня още повече.

— Останалите ичани ще видят какво правиш. Дори и да не го разбират, те ще действат предпазливо. Достатъчно е само да спуснат щит върху кожата си, за да ти попречат да прилагаш лечителските си сили върху тях.

— Тогава ще се погрижим да не видят. – Сония се наведе напред. – Ще се изправяме срещу тях само когато са сами.

— Може да се държат в група.

— Тогава ще ги подмамим да се разделят.

Акарин я погледна замислено.

— Те не са свикнали с градската среда, а копторите са същински лабиринт.

— Бихме могли да получим подкрепата на Крадците.

Дориен я погледна и присви очи.

— Ротан каза, че си прекъснала всякакви връзки с тях.

При споменаването на името му тя потрепна.

— Как е той?

— Не съм се чувал с него, откакто Лорлън забрани мисловното общуване – отвърна Дориен. После погледна към Акарин. – Той ще се радва да научи, че Сония е жива. Ако кажа на Гилдията, че съм ви видял, може да им предам, че сте готови да помогнете.

— Не. – Изражението на Акарин беше разсеяно и замислено – Ако двамата със Сония възнамеряваме да поставим капани в града, те не трябва да знаят, че сме там. Ичаните веднага ще разберат и ще ни подгонят.

Дориен се изпъна.

— Гилдията ще пази присъствието ви...

— Ичаните ще го научат от ума на първия магьосник, когото убият. – Акарин погледна Дориен и очите му потъмняха. – Откъде си мислиш, че научих този номер?

Дориен пребледня.

— О!

— Гилдията не бива да знае, че сме в града – каза Акарин с нотка на решителност в гласа. – Затова не трябва да им казваш нито че си ни видял, нито за срещата си с Парика. Колкото по-малко хора знаят за връщането ни, толкова по-малки са шансовете ичаните да разберат какво планираме.

— Значи вече имаме план? – попита Сония.

Акарин й се усмихна.

— Поне зачатък на план. Предложението ти може и да свърши работа, макар че едва ли ще мине при Карико. Дакова се научи да се лекува от мен, но запази умението за себе си. Не съм сигурен дали го е разкрил пред брат му, но дори и така да е, Карико сигурно знае, че лечителството е възможно и се е досетил, че може да се използва, за да навреди на някого.

— Значи ще избягваме Карико – каза тя. – Това ни оставя седем ичани за убиване. Мисля, че известно време ще бъдем доста заети.

Дориен се засмя.

— Определено имате план. Когато Гилдията започне да обсъжда стратегията, може да подхвърля някой друг намек. Ако има нещо, което искате да им кажа...

— Не мога да си представя как ще ги убедиш да се скрият – отвърна Акарин.

— Но може и да го направят, след като се сблъскат с ичаните и се изтощят – посочи Сония.

Акарин кимна.

— Предложи им да съсредоточат енергията си срещу един ичани. Сачаканците не са свикнали да си помагат и да се поддържат. Те не знаят, че могат едновременно да захранват една бариера.

Дориен кимна.

— Нещо друго?

— Ще мисля по пътя. Колкото по-скоро тръгнем, толкова по добре.

Лечителят се изправи.