Върховният повелител

— Искам от вас да предложите кандидати за тази роля – надвика той шума. – Обмислете ги добре. Действията на този магьосник ще бъдат ограничени от стриктни правила. Той ще трябва да остане до края на живота си в земите на Гилдията. Няма да може да заема никакъв пост. Няма да му бъде позволено да преподава. Докато обмисляме последствията от създаването на този пост, може да приемем и други ограничения. – Лорлън със задоволство отбеляза, че никой не гореше от нетърпение да се кандидатира. – Някакви въпроси?

— Гилдията може ли да откаже да го направи? – разнесе се нечий глас.

Лорлън поклати глава.

— Кралят заповяда.

— Съветът на старейшините никога няма да се съгласи! – обяви един лонмарски магьосник.

— Според Съглашението кралят на Киралия е длъжен да предприеме всички необходими мерки, за да защити Обединените земи от магьосническа заплаха – отвърна Лорлън. – Висшите магове и аз сме го обсъждали много пъти с краля. Повярвайте ми, ако имаше по-добър избор, той щеше да вземе друго решение.

— Ами Акарин? – извика друг магьосник. – Защо не го повикаме обратно?

— Кралят смята, че това е по-мъдрият избор – отвърна рязко Лорлън.

Повече въпроси не последваха. Лорлън кимна.

— Разполагате с половин час, за да обмислите предложенията си. Ако някой има номинация, моля да се обърне към лорд Оусън.

Той гледаше как магьосниците стават от креслата си и се събират на малки групи, за да обсъдят заповедта на краля. Някои веднага отидоха при лорд Оусън. Висшите магове бяха необичайно мълчаливи. Времето като че ли течеше ужасно бавно.

Когато половината час изтече, Лорлън се изправи и удари гонга до креслото му.

— Моля, върнете се по местата си.

Докато магьосниците сядаха по креслата си, Оусън изкачи стъпалата до Лорлън.

— Това ще е доста интересно – промърмори директорът Джерик. – Кого ли ще сметнат за достоен за тази съмнителна чест?

Оусън сви рамене.

— Няма никакви изненади. Те предлагат лорд Сарин, лорд Болкан, лейди Винара или – той погледна към Лорлън – Разпоредителя Лорлън.

— Мен? – възкликна Лорлън, преди да успее да се спре.

— Да. – Оусън изглеждаше развеселен. – Знаете ли, доста сте популярен. Един магьосник предложи някой от съветниците на краля да поеме този товар.

— Интересна идея. – Болкан се засмя, после двусмислено огледа най-горния ред кресла. Лорд Миркан го погледна, примигна и бдителността му изведнъж беше заменена от тревога. – Нека кралят сам понесе последствията от решението си.

— Той ще си намери нов съветник за един ден – рече Винара с равен глас. Тя погледна към Лорлън. – Хайде да приключваме с това.

Лорлън кимна и се обърна към залата.

— Номинациите за поста... черен магьосник са както следва: лорд Сарин, лорд Болкан, лейди Винара и аз. – „Със сигурност няма да изберат мен – помисли си той. – Ами ако го направят?”. – Номинираните няма да участват в гласуването. Моля, издигнете светлинните си кълба.