Червени морета под червени небета

Дракаша бръкна в сандъка на Локи, поразрови се из съдържанието и извади малък наръч документи.

— А сега искам да узная кои са Леоканто Коста и Жером де Фера.

— Самоличности за прикритие — обясни Локи. — Фалшиви лица, които ползвахме, докато работехме в Тал Верар.

— В служба на Архонта?

— Да.

— Почти всичко тук е подписано „Коста“. Кратки препоръки… поръчка за някакви столове… разписка за дрехи, оставени на склад. Единственият документ с името Равел е това удостоверение на верарски морски офицер. Орин ли да те наричам, или Леоканто? Кое е фалшивото лице?

— Можете да си ме наричате Равел — рече Локи. — От години съм в списъка на офицерите под това име. Оттам си получавам заплатата.

— Във Верар ли си роден?

— На континента. В едно село, Во Сармара.

— С какво се занимаваше, преди да постъпиш на служба при Архонта?

— Бях, както ги наричат, търпеливец.

— Това занаят ли е вече?

— Искам да кажа майстор на везни и тежести, член на търговски синдикат. Аз бях търпеливецът, защото теглех, разбирате ли?

— Смешник. За синдикат в Тал Верар?

— Да.

— Значи несъмнено си работил за Приори.

— Това бе една от първоначалните подбуди на хората на Страгос да ме вкарат в тяхното лоно. След като се оказах полезен като агент в синдиката, ми възложиха нови задължения.

— Хммм. Разговарях продължително с Джабрил. Достатъчно дълго, че без труд да повярвам, че морският ти чин е фалшив. Имаш ли какъвто и да било опит във войската?

— Не съм минавал през официално военно обучение, ако за това ме питате.

— Любопитно е, че си се домогнал до военен кораб, макар и малък.

— Когато пипаме достатъчно бавно и внимаваме да не разстроим никого, капитаните от разузнаването добиват изключително големи права за реквизиция. Или поне ние се сдобихме. Подозирам, че колегите ми ще бъдат сковани от нежелан надзор заради онова, което сторих аз.

— Трагедия. Но все пак… любопитно е и това, че когато ми беше в краката, се наложи да ме попиташ за името ми. Мислех, че на всекиго в служба на Страгос би било ясно коя съм. Колко време служи при него?

— Пет години.

— Значи си постъпил след загубата на Свободната армада. Но все пак като верарец…

— Разполагах с ваше непълно описание — рече Локи. — Само името ви и името на вашия кораб. Уверявам ви, че ако Архонтът бе поръчал да нарисуват портрета ви за нас, никой мъж на служба при него не би останал в неведение за това как изглеждате.

— Отличен стил, но добре ще направиш, ако ме смяташ за неподатлива на ласкателство.

— Колко жалко. Толкова добър ласкател съм.

— И трето любопитно нещо ми хрумва. Ти изглеждаше искрено изненадан, когато видя децата ми на борда.