Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Независимо че вече знаеше, че повече никога няма да ги види.
***
Снегът продължаваше да се сипе, когато отново се впуснаха в битка.
Валя и следващите два дни, преследвайки ги всеки дълъг километър на север.
Заповедта на Дароу нямаше особена тежест. Килиан директно отказа да взима решения без одобрението на Едион. Да носи броня, отговаряща на новия му ранг. Да поеме контрола във военната шатра.
Едион знаеше, че е заслужил предаността му отдавна. Както Гибелният легион бе заслужил неговата. Но сега я проклинаше донякъде. Защото му се искаше Килиан да поеме командването в свои ръце.
Лизандра се бе възстановила достатъчно, за да язди, но Едион почти не я виждаше. Тя се движеше с Рен, в близост до лечителките, в случай че шевовете на крака ѝ се скъсаха. В редките моменти, когато се засичаха, тя впиваше толкова ненавистен поглед в него, че му идеше да повърне.
На третия ден разузнавачите ги догониха и докладваха, че моратската армия бързо скъсява разстоянието помежду им.
Едион знаеше какво предстои. Забелязваше всички морни стъпки и изпити от глад лица около себе си.
До Оринт им оставаше половин ден път. Ако теренът беше равен, щяха да имат шанс да се укрият зад древните му крепостни стени. Но от града ги делеше река Флорин. Прекалено широка, за да я прекосят без лодки. А най-близкият мост бе толкова на юг, че рискуваха, ако поемеха към него.
По това време на годината реката още можеше и да не е замръзнала. Но дори да имаха този късмет, беше толкова пълноводна, че обикновено хващаше прекалено тънък слой лед. Ако цяла армия тръгнеше по него, нищо чудно да рухнеше под нозете им.
Имаше и други маршрути към Оринт. Право на север през Еленови рога, а оттам обратно на юг към града, сгушен в подножието на планината. Но с всеки час забавяне моратското пълчище ги настигаше все повече и повече.
Едион яздеше редом с Килиан, когато Елган се изравни с тях в галоп. Конят му пръхтеше, изпускайки облаци топъл въздух в снежния ден.
- Реката е на петнайсетина километра право напред - обяви Елган. - Сега е моментът да вземем решение.
Да рискуват с южния мост или с по-дългия маршрут на север. Рен ги съзря и пришпори коня си към тях.
Килиан чакаше заповед. Едион вирна вежда.
- Ти си генералът.
- Глупости! - изплю Килиан.
Едион просто се обърна към Елган.
- Има ли вести за леда?
Елган поклати глава.
- Нито за него, нито за моста.
Светът пред тях бе превзет от безкрайни снежни вихрушки. Едион не смееше да надникне назад към едва влачещите краката си унили войници.
Без да каже и дума, Рен се върна при Лизандра.
През вятъра и снега се чу плясък на криле и един сокол се изстреля в небето, опънал сковано единия си крак.
- Продължавайте напред - каза Едион на спътниците си.
***
Лизандра се върна след час. Предаде вестите само на Рен, който препусна с коня си към Едион, Килиан и Елган.
Лицето на младия лорд бе пребледняло.
- Флорин не е замръзнала. Моратски пратеници са избързали напред и са съборили южния мост.
- Тласкат ни на север - промълви Елган.
Рен кимна.
- Ще ни настигнат до утре сутрин.
Нямаше да съумеят да достигнат северния вход на Оринт. А тъй като Флорин бе на броени километри пред тях, прекалено широка и дълбока, за да я прекосят, твърде студена, за да я преплуват, приближаващата откъм гърбовете им моратска армия ги хващаше в капан.
54
Фараша гризеше ябълка от ръката на Каол. Красивата черна кобила беше поуплашена след първия си полет.
Сигурно дори конят на Хелас би се стреснал. Всъщност всеки разумен човек би сметнал висенето на стотици метри от земята за страшно.
- Това може да го прави и някой друг. - Ирен го гледаше как работи, облегната на стената на конюшнята в крепостта, следейки всяка от нестабилните му стъпки. - Ти най-добре си почини.
Каол поклати глава.
- Тя не знае какво ѝ се случва. Искам да я поуспокоя, преди да заспи.
Преди утрешната битка - преди да излязат на бойното поле, този път с истински шанс да спасят Аниел.
Още се мъчеше да преглътне всички събития от изминалите месеци. Битките и загубите. Къде бе изчезнал Дориан с Манон и Тринайсетте... Само се молеше приятелят му да е постигнал успех - и да не е решил той да изкове Ключалката.
Тъй като имаше нужда да разнищи всичко научено, остави Елин и спътниците ѝ при тържествената зала да си търсят храна и поведе Фараша към конюшнята. Главно за да предпази околните от кобилата, която опита да ухапе най-близкия войник, когато ѝ свалиха качулката. Защото дори качулката не беше смогнала да скрие от нея онова, което се разиграваше с голямата клетка, в която я бяха вързали.