Кралство на пепелта

Тя го перна по ръката.

- Няма да се клатушкам като гъска.

Той се засмя и я придърпа в обятията си.

- Имах предвид, че ще се клатушкаш очарователно. - Смехът на Ирен отекна в тялото му и Каол я целуна по главата, по слепоочието. - Ще си имаме детенце. - Прошепна в косите ѝ.

Тя го прегърна през кръста.

- Да - прошушна. - Но откъде разбра?

- От баща ми - измърмори Каол. - Явно е по-наблюдателен от мен.

Тя изтръпна до него.

- Нали не си ядосан, че скрих от теб?

- Не. Бих се радвал да го чуя първо от теб, но разбирам защо не си искала да ми казваш още. Колкото и глупаво да е - добави и я гризна нежно по ухото.

Ирен го сръчка в ребрата и той отново се засмя. Засмя се, макар че всеки ден от обсадата, всеки враг, срещу който се изправяше, го изпълваше с ужас да не допусне фатална грешка. Не можеше да се отърве от мисълта, че загинеше ли, повличаше и нея със себе си.

Тя го стисна по-силно в прегръдката си и отпусна глава върху гърдите му.

- Ще бъдеш блестящ баща - пророни. - Най-блестящият баща, съществувал някога.

- Големи надежди ми възлагаш, като се има предвид, че преди броени месеци искаше да ме хвърлиш от най-високия прозорец на Tope.

- Никоя лечителка не би постъпила толкова непрофесионално.

Каол се ухили, после вдиша аромата ѝ, измъкна се от прегръдката ѝ и я целуна по устните.

- Не мога да опиша колко съм щастлив, Ирен. Каквото и да пожелаеш, на твоите заповеди съм.

Устните ѝ се извиха в лека усмивка.

- Опасни думи.

Той погали с палец брачната ѝ халка.

- Значи ще трябва възможно най-бързо да сложа край на тази война, за да построя къщата ни до лятото.

Тя врътна очи.

- Колко благородна причина да надвиеш Ераван!

Каол си открадна още една целувка от нея.

- Колкото и да ми се ще да ти докажа, че съм готов да изпълня всяка твоя заповед - пошепна до устата ѝ, - трябва да свърша една друга работа, преди да си легнем.

Ирен вирна вежди.

Той направи гримаса.

- Налага се да запозная Елин с баща ми. Преди случайно да се сблъскат един с друг.

Баща му не беше край залата, когато пристигнаха, а Каол се тревожеше твърде много за Фараша, за да хукне да го търси.

Ирен настръхна, въпреки че в очите ѝ проблесна искрица шеговитост.

- Подло ли е от моя страна, че ми се иска да погледам? И да донеса нещо за хапване?

Каол преметна ръка през раменете ѝ и погали Фараша на раздяла. Накуцваше въпреки бастуна, а болката в гърба му изпращаше огнени копия надолу по краката му, но всичко това беше второстепенно. Всичко - дори проклетата война бледнееше пред жената до него.

Пред бъдещето, което щяха да съградят заедно.