Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ирен мълчеше и само наблюдаваше движенията на Каол. Болката в гърба му трябваше да е нетърпима, щом куцаше толкова сериозно, независимо че магията ѝ се възвръщаше лека-полека. Нямаше представа къде бе оставил количката си - дали не я беше затрупала някоя отломка при обстрела. Молеше се да не е така.
Баща му се изрепчи:
- Не ме събуди, когато кралицата на Терасен е пристигнала в замъка ми?!
- Не ми беше приоритет.
Каол спря пред вратата на малката стая, където бяха настанили кралицата, и почука.
Някой изсумтя от другата страна вместо отговор и съпругът на Ирен отвори вратата с рамо, колкото да надникне вътре.
- Баща ми иска да те види - обяви Каол на човека вътре, вероятно кралицата.
Мълчание, последвано от шумолене на дрехи и мудни стъпки.
Ирен стоеше отзад, когато накрая Елин Галантиус се появи на вратата. Лицето и ръцете ѝ бяха почистени, но носеше същите мръсни дрехи. До нея се извисяваше снажният среброкос елфически воин - Роуан Белия трън. За когото Ирен бе чула да говорят с такова страхопочитание в хаганата преди няколко месеца. В стаята лейди Елида седеше до далечната стена с поднос храна до себе си, а гигантският бял вълк лежеше на пода, следейки събитията с притворени очи.
Смайващо беше да ги зърне в подобна среда, да осъзнае, че макар да бяха могъщи, древни създания, елфите никога не напускаха истински родните си гори. Кралицата явно също предпочиташе този облик, разпуснатата ѝ коса почти скриваше
леко заострените ѝ уши. Зад нея не се мяркаше Гавриел - златокосият, меланхоличен на вид воин, нито смразяващият кръвта Лоркан. Слава на Силба за последния!
Елин остави вратата отворена. Двамата членове на двора им не помръднаха от местата си. Изглеждаха почти отегчени.
- Е - поде лаконично кралицата, пристъпвайки в коридора.
Бащата на Каол плъзна поглед по принца воин до нея. Сетне обърна глава към Каол и каза:
- Предполагам, че са се запознали във Вендлин. След като ти я изпрати там.
Ирен се напрегна от подигравателния му тон. Копеле. Отвратително копеле.
Елин изцъка с език.
- Да, да, нека разясним този въпрос. Нищо че не ми изглежда синът ви да съжалява. - Тя надзърна към Ирен, която се постара да не изтръпва под взора на тюркоазенозлатистите ѝ очи. Не долови в тях огъня от онази нощ в Иниш, но бяха запазили безпощадната си проницателност. Различни. И двете бяха различни от онези момичета. Устните на кралицата се кривнаха в усмивка. - Мисля, че добре се е уредил. - Тя вдигна свъсен поглед към консорта си. - Поне Ирен не ми се струва от онези образи, които си придърпват цялото одеяло нощем и хъркат като дъскорезница.
Ирен се покашля, а принц Роуан само се усмихна на кралицата.
- Не ми пречи, че хъркаш - каза ѝ кротко.
Устата на Елин потрепна и тя извърна поглед към бащата на Каол. Усмивката на Ирен посърна, когато се натъкна на мрачното лице на мъжа. Нервите на Каол бяха обтегнати като струни.
- Не си губете времето с подигравки - каза кралицата на баща му. - Уморена съм, и гладна, така че няма да е разумно за вас.
- Намираш се в моята крепост!
Елин заоглежда демонстративно тавана, стените, пода.
- Сериозно?
Ирен сведе глава, за да прикрие усмивката си. Каол също.
Елин обаче се вторачи наново в господаря на Аниел.
- Надявам се, че няма да ни пречите.
Чертаеше граници. Дъхът на Ирен пресекна в гърлото ѝ.
Бащата на Каол каза само:
- Доколкото знам, не си кралица на Адарлан.
- Не, но синът ви е дясна ръка на краля, тоест превъзхожда ви по ранг. - Елин се усмихна на Каол с плашеща благост. - Нима си пропуснал да му споменеш?
Ирен и Елин не бяха момичетата от онази нощ в Иниш, да, но дивият огън още живееше у кралицата. Див огън, докоснат от лудост.
Каол сви рамене.
- Бях решил да му кажа в подходящия момент.
Баща му изръмжа.
- Защитили сте и сте подготвили народа си достойно. Нямаме намерение да ви отнемаме това - заяви принц Роуан на мъжа.
- Не ми е потребно одобрението на елфически главорези - озъби се господарят на Аниел.
Елин перна Роуан по рамото.
- Главорез. Допада ми. По-добре е от „мишелов“, нали?
Ирен нямаше представа за какво говори кралицата, но въпреки това за пореден път сдържа смеха си.
Елин се поклони театрално на господаря на Аниел.
- Е, след тази приятна раздумка смятам да довършим вечерята си. Желая ви чудесна вечер, ще се видим на парапета утре, а междувременно бъдете така любезен да гниете в ада!
Елин се завъртя и поведе съпруга си обратно към стаята. Но преди да влязат, кралицата се усмихна през рамо на Ирен и Каол и каза с блеснали от неподправена радост очи: