Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Не присъствах на погребението, защото в обявения час сторих нещо, което ми изглеждаше по-важно - отидох да правя компания на Хари. Той седеше на паркинга, гологръд под хладния дъжд.
- Елате на сушина, Хари казах му.
- Погребват я, нали?
- Да.
- Погребват я, а аз не съм там.
- Така е по-добре. По-добре е да не сте там. Щяха да приказват!
- Не ме интересува какво приказват! Погребват Нола, а аз не съм там, за да се сбогувам с нея. За да бъда с нея. Трийсет и три години чакам да я видя, пък било и за последен път. Знаете ли къде бих искал да бъда?
- На погребението?
- Не. В рая на писателите.
Той се просна на бетона и повече не помръдна. Легнах до него. Дъждът валеше отгоре ни.
- Маркъс, бих искал да съм мъртъв.
- Знам.
- Откъде знаете?
- Приятелите усещат тези неща.
Настъпи дълго мълчание. После аз добавих:
- Онзи ден казахте, че вече не можем да бъдем приятели.
- Така е. Малко по малко си казваме сбогом, Маркъс. Все едно че сте знаели, че ще умра, и сте имали няколко седмици, за да свикнете с тази мисъл. Това е ракът на приятелството.
Той затвори очи и разтвори ръце, сякаш беше разпънат на кръст. Направих същото и двамата дълго останахме да лежим на бетона.
По-късно през същия ден, след като си тръгнах от мотела, отидох в „Кларкс“. Исках да поговоря с някого, който е бил на погребението на Нола. Ресторантът беше празен. Само един сервитьор мързеливо бършеше барплота и едва намери сили да натисне лоста на машината и да ми сервира една наливна бира. Тогава забелязах, че Робърт Куин се е сгушил в дъното на салона. Дъвчеше фъстъци и решаваше кръстословица в един от старите вестници, които се търкаляха по масите. Криеше се от жена си. Отидох при него. Предложих му една бира, той прие и се помести на пейката си, за да ми направи място. Беше трогателен жест - можех да седна срещу му, на един от петдесетте свободни стола в заведението. Но той се бе отместил, за да седна до него, на същата пейка.
- Бяхте ли на погребението на Нола? - попитах.
- Да.
- Как беше?
- Отвратително. Като цялата история. Имаше повече журналисти, отколкото близки. '
Замълчахме, после той попита, колкото да поддържа разговора:
- Как върви книгата ви?
- Върви. Но вчера я препрочитах и си дадох сметка, че има някои сенчести зони, някои неизяснени въпроси. Главно за жена ви. Тя ме уверява, че е разполагала с лист с компрометиращ текст, написан от Хари Куебърт, и че този лист мистериозно е изчезнал. Не знаете ли случайно какво е станало с него?
Той отпи голяма глътка бира и дори сдъвка няколко фъстъка, преди да ми отговори.
- Изгоря - каза ми. - Този проклет лист изгоря.
- Така ли? Откъде знаете? - възкликнах изумен.
- Знам, защото аз го изгорих.
- Какво? Но защо? И главно, защо никога не сте го казвали?
Той примирено сви рамене.
- Защото никой не ме е питал. Жена ми говори за този лист от трийсет и три години. Мърмори, крещи, казва: „Ама той беше там! В сейфа! Там! Там!“. Никога не каза: „Робърт, скъпи, случайно да си виждал това листче?“. Никога не ме попита, затова и никога не й отговорих.
Помъчих се да прикрия учудването си, за да продължи да говори.
- Но в такъв случай какво всъщност стана?
- Всичко започна една неделя следобед на нелепото градинско празненство, което жена ми организира в чест на Куебърт. Само че Куебърт не дойде, тя освирепя и реши да отиде да го потърси у тях. Добре си спомням този ден, беше тринайсети юли седемдесет и пета година. Същия ден, когато малката Нола се опита да се самоубие.
*
Неделя, 13 юли 1975 г.
- Робърт! Роообърт!
Тамара нахлу като фурия в къщата, размахвайки лист хартия. Премина през стаите на партера и влезе в дневната, където съпругът й четеше вестник.
- Робърт, да му се не види! Защо не отговаряш, като те викам? Да не си оглушал? Виж! Виж този ужас! Прочети да видиш колко е противно!
Тя му подаде листа, който бе откраднала от дома на Хари, и той прочете:
Моя Нола, Нола, любима. Какво си направила? Защо искаш да умреш? Заради мен ли? Обичам те, обичам те повече от всичко. Не ме напускай. Ако умреш, и аз ще умра. Ти си всичко, което имам в живота, Нола. Четири букви: Н-О-Л-А.
- Къде намери това? - попита Робърт.
- У този кучи син Хари Куебърт! Ха!
- Отишла си да го откраднеш от дома му?
- Нищо не съм откраднала. Само се обслужих! Знаех си! Този гаден извратеняк, който си мечтае за петнайсетгодишно дете. Направо ми се повдига! Ще повърна! Ще повърна, Бобо, чуваш ли? Хари Куебърт е влюбен в момиченце! Това е незаконно! Той е свиня! Свиня! И като си помисля, че си прекарва времето в „Кларкс“, за да я зяпа, да! Идва в ресторанта ми, за да зяпа гърдите на едно момиченце!