Хюрем. Московската наложница

„Проклет да е, проклет да е, проклет да е!“, крещеше вътрешно Хюрем всеки път, когато чуеше името на Любимеца Ибрахим паша. Когато Сюлейман хвалеше великия си везир, той непрекъснато подклаждаше огъня от ревност, бушуващ в сърцето на момичето. Хюрем дни и седмици наред си повтаряше: „Да, искам Сюлейман да е мой, но заедно с държавата му, с трона и с короната“. Всъщност тези разговори тя винаги водеше само със себе си. С кого можеше да сподели мислите, страховете, плановете и надеждите си? Шепнеше тайните си единствено в розовото ушенце на принц Мехмед, докато го кърмеше:

— Синът на Хюрем ще порасне и ще стане падишах на Османската империя.

Но трябваше да е нащрек. И да е търпелива. Естествено не беше лесно да чакаш, но нейният живот и този на сина ѝ бяха заложени на карта. Това бе надпревара, която можеше да завърши със смъртта им. Стъпка по стъпка щеше да се придвижва напред, за да сграбчи властта, която в момента едва докосваше.

А Сюлейман беше оставил управлението на държавата изцяло в ръцете на Ибрахим. Падишахът вече не присъстваше дори и на заседанията на Дивана. На всичкото отгоре беше дал на зет си титлата сераскер — главнокомандващ на всички войски, — сякаш велик везир не му стигаше. Хюрем направо побесня, когато разбра, че дотогава това звание е носил само падишахът. Всъщност всички се изумиха — везирите, агата на еничарите, шейхюлислямът и войниците. Въпреки изтощението си от любовните игри, младоженецът Ибрахим тичаше по всякакви задачи и успяваше да се справи с всичко. Чуждестранните посланици се стичаха в сарая, за да видят новия големец на Османската империя, да се сближат с него и да разберат по какъв начин могат да му повлияят.

За всеобщо изумление Ибрахим се съветваше относно външните дела на държавата с венециански търговец на име Грити. Това недопустимо поведение не след дълго достигна до ушите на Хюрем…

Тя научи новината от Хафса султан. Възрастната жена очевидно беше притеснена.

— Какви ги върши Ибрахим паша? — оплака се тя пред Хюрем. — Как така се допитва до непознат относно държавните дела? Може ли това да доведе до нещо добро? Синът ни, владетелят, не вижда ли какво се случва? Защо не повдигнеш този въпрос пред Сюлейман, дъще — сякаш намекваше султанката.

Редно ли беше да засяга тази тема? Беше дочула, че и на възрастните везири не се нравеше това, че Любимеца Ибрахим набъркваше чужденци в държавните дела. Нямаше ли да е по-добре, ако владетелят научеше за този проблем от други източници?

В Дивана започнаха да негодуват. Бившият велик везир Пири Мехмед паша отиде във везирството, макар да знаеше, че когато падишахът дискретно го извика настрана и го свали от длъжност, зад това стояха машинациите на Ибрахим. Любимеца посрещна Пири паша с подобаващо уважение. От дума на дума стигнаха до Грити.