Фурията на капитана

Спираха да почиват, но с всеки изминал ден почивките все по-малко и по-малко им позволяваха да възстановят силите си.

Бърнард понякога успяваше да намери сухо дърво, което да гори, без да отделя твърде много дим, но никога нямаше достатъчно, така че успяваше да стъкне само малък огън.

Готвеха всяко месо, което Бърнард успяваше да застреля — така че по-голяма част от менюто им се състоеше от гарими, а месото им беше безвкусно и мазно.

Никога не палеха огън през нощта, тъй като Бърнард каза, че ще бъдат видими от мили, а без огън нощите се превръщаха в нещо много близко до бедствие.

За почивка спираха на сухи места, но в блатата „сухо“ беше относително понятие. Влагата проникваше през одеялата и дрехите, независимо как се опитваха да го предотвратят, докато накрая Бърнард не събра достатъчно парчета кожи от гарими, за да направи от тях една голяма постеля за сън.

Единият от тях трябваше винаги да бодърства, така че не можеха да се сгушат заедно за повече топлина. Амара беше изтощена от липсата на сън и постоянно трепереше.

И, разбира се, абсолютно всяка част от деня беше придружена от хиляди и хиляди насекоми, които пълзят, насекоми, които летят, насекоми, които плуват, и Амара трябваше постоянно да ги чисти от очите, носа, ушите и устата си — беше като ходене през безкрайна жива завеса.

Щом се развиделеше, те трябваше да стават и да потеглят на път. И така минаваха безкрайните дни.

И макар Бърнард да се кълнеше, че се чувства по-добре, той не предлагаше пак да поведе отряда, и Амара виждаше как разтрива очи или слепоочия, когато мисли, че тя не го гледа.

Първият лорд от своя страна продължаваше да се носи на вълните на съня и въпреки че не се възстанови напълно от треската, поне не се влошаваше.

Бяха обядвали преди час и Амара все още усещаше вкуса на мазното гаримско месо в устата си, когато забеляза движение в блатото отпред. Тя спря, вдигна ръка и погледна през рамо към Бърнард.

Те стояха до кръста във вода и Бърнард веднага сложи лъка и колчана на плаващата носилка на Гай, след което приклекна така, че само главата му стърчеше. Амара последва примера му. Той безшумно се премести по-близо до нея и започна да се взира напред.

Амара вдигна ръце и призова Сирус, като заповяда на фурията да създаде леща в пространството между пръстите й. Въздухът за миг се разми, след което се фокусира, приближавайки зоната пред нея.

Трима души се движеха през блатото. Бяха облечени в маскировъчни плащове, панталони и ботуши, всички от кожа на гарими, и пъстрите шарки на блатните гущери се смесваха със същите сиво-зелени цветове, които ги заобикаляха. Амара никога нямаше да ги види, освен…

Тя накара Сирус да приближи тримата мъже и да се фокусира върху водача им. Около гърлото му блестеше метална, полирана яка. С помощта на фурията си тя дори можеше да разчете думите, гравирани върху стоманата: Безсмъртни.

— Безсмъртни — прошепна тя, — това са Безсмъртни, Бърнард.