Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Не, в името на Гуглата!

Той направи знак и Наит усети настръхването, причинено от събиращите се сили на Лабиринта. Космите на врата го засърбяха, а около съборетината задуха вятър и вдигна облаци прах. Наит закри очи. Прозвуча окончателен и звучен удар, последван от гъргорене. Наит се хвърли в един от ъглите и извади ножа пред себе си. Вятърът изчезна. Той се усети как гледа дългите стройни крака на жена, която би била красива, ако не бе толкова мръсна. Бялата й коса беше сплъстена на усукани къдрици. Коричка от бял нагар украсяваше голите й мускулести ръце. От тялото й висяха парцалива риза и къси панталони. Тя притисна Тенекеджията към една от стените, опря лакът под врата му и нож под брадичката му. Сръчната застана на вратата с две извадени ками. Тенекеджията й махна да ги свали.

— Вода… — изграчи жената през подутите си окървавени устни. Тенекеджията погледна настрани към някакво ведро. Жената го остави да се смъкне, сграбчи ведрото и го надигна над главата си. Сръчната изпрати на Тенекеджията питащ поглед, а той й махна: Чакай.

Жената пръскаше слюнки и пъшкаше, докато гълташе. Обърна се към тях задъхана тежко.

— Сержант, наредете на хората си да стоят настрана и няма да им се случи нищо лошо. Ние не враждуваме с вас.

Тенекеджията потърка врат и бавно кимна в знак на съгласие.

— Много мъдро, сержант.

Тя махна с ръка, отново зафуча вятър и вдигна прах и пясък. Наит се обърна настрани и закри очите си. Когато погледна отново, нея вече я нямаше.

— Кой бе това, в името на Бездната? — попита Сръчната.

Тенекеджията приклекна до докера и докосна шията му. Изглежда беше убит с един удар. Сержантът се върна на прозореца.

— Значи отново са тук — произнесе той, все едно мислеше на глас.

— Кой? — поинтересува се Сръчната.

— Пурпурната гвардия.

Наит се изсмя презрително.

— Име за плашене на децата!

— Съобщи, ефрейтор. Никакви въоръжени действия. Сражавате се само ако ви нападнат.

Сръчната се намръщи неодобрително — дебелите й тъмни вежди се сключиха. Все пак кимна и си излезе.

— Ефрейтор!

— Слушам?

— Всички на работа да приготвят веригите.

— Слушам.

Обърнат с гръб към Наит, Тенекеджията каза:

— Тази беше Иша. Помощник на Качулката.

Наит отново отвори уста, за да се засмее, но името на Качулката го смълча. Наистина? Качулката? Ала той е бил дълго време съперник на… Танцьора. А Танцьора… вече го нямаше… както го нямаше и Келанвед. И Дасем. Всъщност никой не бе останал. Никой, който би могъл да им се опре. Наит погледна ножа си и го прибра в калъфката. Както нареди сержантът, никакви въоръжени действия.