Гаснещ зрак [bg]

Грип Галас, как го понесе ти?

А, добре, няма нужда да отговаряш. Слушах твоята война с дървото, ударите на брадвата ти.“ Грип в момента яздеше зад лейди Хиш Тула, поел ариергарда. Келарас не се обърна да го погледне, но си представяше нов живот сега у стария мъж, острота в погледа му. Някои неща не може да се зарежат, знаеше го.

„Знаеш това, Хиш Тула, и се възмущаваш от истината му. Дори сега усещаш как той се отдръпва от теб. Съжалявам, но все пак може би аз току-що спасих твоя съпруг. Съмнявам се обаче, че ще ми благодариш. Може би любовта те заслепява за проклятието на воина или си повярвала, че любовта ти може да го изцери. Но в тази зима ти си го видяла как крачи нервно, видяла си неспокойствието и възбудата му… или може би не е било нищо повече от неговото внезапно състаряване, вечерите и нощите му пред огъня, смътното блещукане на пламъци, които сякаш умират отново и отново в хлътналите му очи.

Или тези страхове са мои и само мои? Смея ли да се обърна, за да видя сам? Истина ли е това, която имам нужда да потвърдя… защо?

Ако оцелея този път и стигна до някое неизвестно бъдеще, и аз ли ще съм така смразен до кости, зяпнал в огъня, спомняйки си топлината му?“

Сепна се, когато Пелк се извърна и му кимна, докато изваждаше меча си.

Келарас вдигна пиката от скобата ѝ, надигна се на стремената… и не видя нищо.

А после на пътеката на двайсетина крачки напред се появиха фигури — раздърпана движеща се колона. Пелк спря, а Келарас продължи и спря до нея от лявата ѝ страна, за да пази фланга ѝ.

Лица, общо взето скрити под грубо тъкани шалове се озърнаха към тях, но процесията продължи надясно, на север през гората. Келарас видя оръжия — изпънати лъкове, копия.

— Отрицатели — каза Грип Галас. — Ловна група.

— Не съм дала разрешение — отсече Хиш Тула. И повиши глас: — Не разрешавам! Вървите във владението на Тула!

Фигурите спряха, а после, миг след това, един направи няколко крачки към конниците. Дръпна шала и се видя слабо младежко лице. Зад него някои от ловците наместваха стрели на жилите на лъковете си.

Хиш Тула изръмжа и каза тихо:

— Не биха посмели. Ловна плячка ли сме?

Келарас подкара напред, навел върха на пиката. Младежът спря.

— Разчистете пътя — заповяда капитанът. — Няма никаква причина за смърт днес.

Младежът посочи Хиш Тула.

— Тя претендира, че притежава нещо, което не може да бъде притежавано.

— Намирате се в ловен резерват, Отрицателю, и да, тя наистина го притежава.

Но младежът поклати глава.

— Тогава аз претендирам за въздуха, който тя диша, защото е изтекъл дотук от север — от родната ми земя. Претендирам за водата в потоците, защото минават през моя бивак.