Прокобата на Господаря Гад [bg]

На другия ден слънцето се издигна като рана в пепелявото небе. Сиви облаци притискаха земята и поривист вятър налиташе със стон откъм склоновете на Гръмовръх. В околната пустош локвите бяха мътни, все едно пръстта отказваше да попие влагата и я оставяше да загнива. Отрядът тъкмо се подготвяше за път и всички дочуха глух тътен като отбиващи маршова стъпка тъпани дълбоко в скалите. Усещаха туптенето със стъпалата си, дори с коленете.

Ритъмът на наближаваща война.

Върховният владетел посрещна звука като предизвикателство и се провикна:

— Меленкурион! На крак, защитници на Земята! Това е великото дело на нашето време!

Метна се със скок на седлото и синята му туника изплющя.

Предводителят Куаан отвърна дръзко:

— Върховен владетелю, горди сме да те следваме!

Протал седеше изпъчено на коня, който наостри уши, вирна глава и пристъпи с достолепието на ранихин. А ранихините изцвилиха развеселени и отрядът препусна неустрашимо след Протал, сякаш носеше в себе си духовете на Древните владетели.

Добраха се до склоновете на върха под неспирния погребален съпровод на тъпаните. Но когато поеха нагоре по първия очукан наклон, забравиха за думкането, защото катеренето наложи да се съсредоточат напълно. Подножието приличаше на надиплена каменна мантия, която Гръмовръх отдавна бе отърсил от раменете си в забравена епоха. Провирането на запад не беше леко. Ездачите начесто слизаха от конете, за да ги преведат по ронещи се хълмчета или по сиви купчини от срутени камънаци. Пъплеха бавно въпреки старанието на рамените да избират най-лесните пътеки. А върхът сякаш следеше отгоре нищожните им усилия. От отвесните зъбери ги смразяваше вятър, леден като през зимата.

По пладне Протал спря в дълбок дол, приличащ на рана в склона. Сега чуваха твърде отчетливо бумтенето, а вятърът се нахвърляше отвисоко. Седяха под отвесните лъчи на слънцето и трепереха — някои от студа, други от тътена.

Морам дойде при Томас и предложи да се изкачат нагоре по дола заедно. Томас кимна, доволен от възможността да си намери някакво занимание. Тръгна след Владетеля нагоре по криволичещата рана в склона и накрая стигнаха до разлом в западната стена. Морам се провря навътре и когато Томас застана до него, неочаквано му се откри изглед към Анделейн.

От тази височина изглеждаше, че е застанал пред прозорец в туловището на Гръмовръх. Възвишенията се простираха в цялата си пищност на запад и красотата им спря дъха му. Взираше се жадно с чувството, че е застинал във времето и поне за малко е в обятията на вечността. Богатото чисто здраве на Анделейн сияеше като свят от звезди въпреки небето с цвят на пепел и тътнещите за битка тъпани. Обзе го неясна неохота да вдиша, да наруши съвършения покой, но след малко паренето в дробовете го накара да си поеме въздух.