![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Понасяха това цели два дена и чувстваха как набезите на стихията ще ги довършат. Не знаеха кога е ден и кога — нощ, не усещаха нищо друго освен неспирния мрак на неистовата и безмилостна буря. Яздеха до пълно изтощение, после почиваха до колене във вода и кал, стиснали юздите на конете си. Пъхаха в устите си мокри залци, брояха се да не би да са изгубили някого и пак възсядаха конете, докато изцедените сили не ги принудеха пак да спрат. Понякога само бледият син пламък от жезъла на Протал поддържаше волята им. По някое време Морам започна да спира при всекиго, надвиквайки се с воя и грохота:
— Лигоча… бурята… за нас! Но… сбъркал! Отнася… на запад! Бъдете… смели! Това е… за нас!
Премръзнал и изтощен, Томас не отговори, но чуваше щедрата храброст в думите му. Когато пак се запрепъваха нататък, примижаваше към огъня от жезъла на Протал, сякаш се напрягаше да прозре отговора на загадка.
Борбата със стихията се проточи отвъд чувството за непоносимост. Буйството й принизяваше ездачите до немощна, трепереща плът, която едва се задържаше върху конете. Но огънят на Протал не угасваше. Томас не искаше от живота нищо друго освен да го оставят да легне в калта. Но огънят гореше. Подобно на окови дърпаше напред конниците. В безумието на пороя Томас също бе оковал погледа си да не се отделя от подчинилия го пламък като от скъпоценност.
А после пресякоха границата — внезапно, сякаш стената, срещу която напираха, просто рухна в калта. За десетина изтормозени удара на сърцето краят на бурята отфуча над тях и ги остави задъхани в огряно от слънцето пладне. Чуваха стихията да се отдалечава сляпо. Заобикаляха ги оставените от нея локви, потоци и мочурища, дълбоката кал на древното бойно поле. Пред тях се издигаше огромната опустошена глава на Гръмовръх — Грейвин Трендор.
Заплени ги в протяжен миг като щит от тишина — мрачен, суров и величав, досущ извисен къс от сърцето на Земята. Върхът беше почти точно на север. Стърчеше в края на Сарангрейв по-високо от Стражницата на Кевин, дванайсет хиляди стъпки над Омърсените клисури, изнизващи се на изток от подножието му. Склоновете му от изроненото подножие чак до назъбените скали на короната бяха голи. Никакви дървета и треви не ги закриваха от бури, снегове или настъплението на времето. Отвесните начупени скали бяха ту черни като обсидиан, ту сиви като изпепелен гранит, сякаш камъните на Гръмовръх бяха прекалено плътни и наситени с мощ, за да понесат нежния допир на живота.
Дълбоко в тежката гръд на планината беше целта на похода — Кайрил Трендор, Сърцето на грохота.
Макар че им оставаха десет левги до върха, разстоянието подлъгваше очите. Белязаният масив господстваше над северния хоризонт, изпречваше им се над границата на Земелома като заповед, която не признава отказ. Гръмовръх, където Берек Полуръкия бе стигнал до великото си откровение. Тръгналите да си върнат Жезъла на закона се надяваха там да продължат бъдещето на Земята. А Томас търсеше освобождението от немислимите си сънища. Отрядът се вглеждаше в планината сякаш тя надничаше в душите им и задаваше въпроси, на които не можеха да отговорят.
Тогава Куаан се ухили свирепо и каза:
— Поне сме изкъпани и достатъчно чисти за работата, която ни предстои.
Нелепите думи отвяха вцепенението. Неколцина от Ратниците се разкикотиха, все едно намериха изход от непосилната умора на последните два дена. И другите се засмяха като предизвикателство към Лигоча или всеки друг враг да не вярва, че бурята ги е лишила от сили. Рамените едва се държаха на крака след търсенето на безопасен път в бурята, но също се смееха на шегата, която не разбраха докрай.
Само Сол по сърцето остана безучастен. Взираше се в Гръмовръх, а веждите му надвисваха, сякаш да го предпазят от нещо твърде ярко или нажежено, за да бъде гледано дълго.
Отрядът намери сравнително суха бабуна, където можеха да се нахранят и изсушат, също и да се погрижат за конете. Великанът тръгна с останалите, но беше разсеян. Останалите се настаниха за отдих, доколкото беше възможно, а той стоеше малко встрани и наблюдаваше планината, все едно разчиташе тайни по нейните обрулени ниши и издатини. Пееше си тихо: