Зовът на барабана [bg]

— Моята леля — рече той. — Ще се заемеш ли да ѝ помагаш, Дънкан? Тя има голяма нужда от честен човек, който да се оправя с копелетата от флота и да урежда сделките ѝ вместо нея.

Дънкан не беше показал никакво колебание, когато се съгласи да изброди стотици мили от колонията, за да търси заселници за новото ни начинание, но мисълта да се оправя с копелетата от флота явно го изпълни с голямо безпокойство.

— Сделки ли? Но аз не разбирам нищо от…

— Не се тревожи — каза Джейми, усмихна му се и това подейства на Дънкан също както действаше и на мен; видях как нарастващото безпокойство в очите му започна да изчезва. И вероятно за десетхиляден път се зачудих как го прави.

— Това няма да те затрудни — каза успокоително Джейми. — Леля ми много добре знае какво трябва да се направи. Тя ще ти казва какво да казваш и какво да правиш. Просто ѝ трябва мъж, който да го свърши. Аз ще ѝ напиша писмо, което ще ѝ отнесеш, и ще ѝ обясня, че ти с удоволствие ще действаш от нейно име.

По време на последната част от разговора Иън беше ровил в пакетите, които бяхме разтоварили от мулетата. Сега извади плоско метално нещо и го огледа любопитно.

— Какво е това? — попита той, без да се обръща конкретно към някого. Вдигна го, за да го видим — плоско парче тъмен метал, заострено в края като нож, с нещо като зачатък на дръжка. Приличаше на кинжал, по който е минал парен валяк.

— Ами желязо за огнището ви. — Дънкан посегна, взе го с дръжката напред и го подаде на Джейми. — Госпожица Джо го изпраща.

— Така ли? Много мило. — Лицето на Джейми беше потъмняло до бронзово от дните на открито, но видях как по шията му плъзва руменина. Прокара палец по гладката повърхност на метала и ми го подаде.

— Пази го, сасенак — каза ми той. — Ще благословим огнището си, преди Дънкан да тръгне.

Видях, че е много трогнат от подаръка, но не разбирах напълно защо, докато Иън не ми обясни, че под ново огнище се заравя желязо, за да е благословено и в къщата да има изобилие.

Така Джокаста благославяше начинанието ни. Показваше, че приема решението на Джейми и му прощаваше, че я изоставя. Беше повече от щедро и аз увих малкото парче метал в кърпичката си, и го прибрах в джоба си на съхранение.