![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Посегна и докосна с метала първо мен, после Иън — и с усмивка Роло и прасето, — преди да продължи:
Коленичи до огнището и сложи метала в малка дупка, изкопана за него, покри я с пръст и после я отъпка. След това с него хванахме двата края на голямата плоча и я положихме внимателно на мястото ѝ.
Би трябвало да се чувствам нелепо в къща без стени, в присъствието на вълк и прасе, обградена от пустош и присмехулници по дърветата, докато участвам в ритуал, който беше почти езически, но не се чувствах нелепо.
Джейми стоеше пред новото огнище, протегна ръка към мен и ме дръпна да застана до камъка до него. Докато гледах плочата пред нас, внезапно си помислих за изоставения чифлик, който бяхме открили по пътя си на север; падналите греди на покрива, напуканата плоча на огнището, през която бе избуял джел. Бяха ли се сетили непознатите обитатели на чифлика да благословят огнището си — и въпреки това се бяха провалили? Ръката на Джейми стисна моята в несъзнателен окуражителен жест.
На плосък камък пред хижата Дънкан палеше малък огън, а Майърс му държеше кремъка. Щом се разпали, пламъкът засия ярко. Дънкан го задържа в ръката си и тръгна по посока на слънцето около основите на хижата, като припяваше силно на келтски. Джейми ми превеждаше:
Спря да припява, когато стигаше до всяка посока на компаса и се кланяше на четирите вятъра, размахвайки пламъка в сияеща арка пред себе си. Роло, явно неодобряващ пироманските изпълнения, заръмжа гърлено, но беше удържан от Иън.
Имаше още много стихове. Дънкан обиколи къщата три пъти. Едва когато стигна до последната точка, близо до току-що положения камък на огнището, осъзнах, че Джейми е разположил хижата така, че огнището да е на север. Утринното слънце падаше топло на лявото ми рамо и хвърляше слетите ни сенки на запад.
Дънкан погледна към Роло и спря до огнището, като подаде огъня на Джейми, който се наведе и запали натрупаната там купчина съчки. Иън възкликна силно, когато огънят лумна, и последваха аплодисменти.
По-късно изпратихме Дънкан и Майърс. Те тръгнаха не към Крос Крийк, а към връх Хеликон, където шотландците от региона провеждаха годишния си Събор през есента, за да благодарят за успешните реколти, да разменят новини, да сключват сделки, да отпразнуват сватби и кръщенета и да държат пръснатите представители на клановете и семействата във връзка.
Джокаста и домакинството ѝ щяха да са там. Както и Фаркард Кембъл и Андрю Макнийл. Това бе най-подходящото място, от което Дънкан да започне търсенето на пръснатите хора от Ардсмюир; на връх Хеликон се провеждаше най-големият Събор, щяха да дойдат шотландци чак от Южна Каролина и Вирджиния.
— Ще се върна през пролетта, Мак Дуб — обеща Дънкан на Джейми, докато се качваше на коня. — С толкова мъже, колкото мога да събера. И ще предам всичките ти писма. — Потупа дисагите на седлото си и смъкна ниско шапката, за да заслони очите си от яркото септемврийско слънце. — Искаш ли да предам нещо на леля ти?
Джейми спря за момент, мислеше. Беше ѝ написал писмо, какво можеше да добави?
— Кажи ѝ, че няма да се видим на Събора тази година и вероятно следващата. Но по-следващата ще бъда там, със сигурност заедно с хората си. Бог да е с теб, Дънкан!