Колелото на Осхайм [bg]

Оказа се лесно да съберем оцелелите коне. Може би те се страхуваха не по-малко от мен да останат сами в дивото, но така или иначе и трите излязоха предпазливо на пътя скоро след като се събрахме там. Продължихме да яздим в тъмното, просто за да се отдалечим от останките на неродения. На никой от нас не му се нравеше идеята да спи, докато той лежи там, невидим, но наблизо.

— Хайде. — Вдигнах Хенан зад мен на Убиец и забелязах колко е натежало момчето. Подкарах коня ходом, отдалечавайки го от този на Кара. — Леко, Убиец. И никакво хапане, иначе ще те прекръстя на Дезертьор.

След няколко минути стигнахме до останките от кардиналската процесия. Пътят приличаше на пода на костница: парчета от мъже, които нероденият не бе имал време да вгради в себе си, красяха стометров отрязък от паветата. Снори сви юмрук около орикалкума и скри най-лошото от нас.

— Чакайте. — Спрях, щом стигнахме до натрошените останки от носилката на кардинал Гертруде. — Дайте ми един момент. — Скочих от седлото и това ми напомни колко ме боли всичко. Като стъпвах внимателно, отидох до носилката, без да настъпя нищо, което някога е било човек. Обърнах няколко от по-големите парчета и махнах доста трески, преди да намеря онова, което търсех. Избърсах кръвта от ръцете си и замъкнах багажа на кардинала при другите.

— Още ли се надяваш да откриеш печата? — попита Кара.

— Той беше стръвта. Принцът би го запазил, за да го използва отново, ако тази хитрина не успее. Но не би искал да го държи у себе си, нито да го даде на някой от мъртвите си.

— Убил е всички тези хора само за да ти устрои клопка? — попита Хенан. Изглеждаше доста нелепо, курдисан върху Убиец.

— Вероятно му е доставило удоволствие. Освен това е добра маскировка за придвижване на север, да вдигне отново мъртвите и да тръгне по главния път. Че кой ще спре един кардинал? А нероденият е знаел, че имам нужда от нещо като… това! — Извадих печата от един стегнат вързоп пурпурни одежди. — За да се надявам да оцелея при среща със сестра си. — Завъртях го в ръце: няколко кубични сантиметра сребро, пищно украсено от четирите страни, оформено като пръстен от петата и гравирано в печат от срещуположната шеста страна. Притиснат върху бучка изстиващ восък, такъв печат би могъл да упълномощи изгарянето на еретик, построяването на манастир или да препоръча канонизирането на някой грешник за светец. Изпробвах го на всичките си пръсти и успях да го надяна през кокалчето на безименния пръст на лявата си ръка. За щастие кардинал Гертруде беше жена със солидна обиколка и пухкави пръсти. — И, разбира се, черешката на този план е била, че заплахата от папски инквизитор, с тяхното прословуто ниско мнение за езичниците, вероятно ще ме накара да се представя сам.