Отровни думи [bg]

Глава тридесет и пета

Гамаш се върна в пансиона, взе си душ, избръсна се и се преоблече. Хвърли бърз поглед към леглото, оправено с чисти и свежи чаршафи и с топла завивка. Очакваше го. Но детективът пренебрегна този зов, сякаш бе примамлива песен на морска сирена, и не след дълго с Бовоар пресичаха затревения селски площад на път към временния щаб, където ги чакаха Лакост и Моран.

Седнаха около заседателната маса. На нея бяха разположени снимките на дърворезбите и по чаша силно кафе за всеки. Главният инспектор разказа накратко за пътуването си до островите Кралица Шарлота и за последния разпит на Оливие.

— Значи убитият е разказвал история. Чрез скулптурите си — заяви Лакост.

— Да обобщим какво имаме дотук — предложи Бовоар и се приближи към листовете хартия, закачени на стената. — Отшелника бяга от Чехословакия със съкровищата, докато Съветският съюз се разпада. В страната настъпва хаос, затова той успява да подкупи служителите на пристанището, за да изпратят вещите му с кораб до Монреал. Когато самият той пристига, прибира всичко на съхранение.

— Ако е бил бежанец или имигрант, в базата данни щеше да има негови пръстови отпечатъци — обади се полицай Моран.

Лакост се обърна към него. Знаеше, че е млад и неопитен, затова му обясни:

— Из цяла Канада има нелегални имигранти. Някои се крият, други имат фалшиви документи, с които успяват да минат за легални. С малко мари под масата всичко е възможно.

— Значи с успял да се вмъкне незаконно — кимна Моран. — Ами антиките? Откраднати ли са били? Откъде се е сдобил с тях? Как са попаднали у него цигулката и онова нещо от Кехлибарената стая, например?

— Комисар Брюнел твърди, че Кехлибарената стая е изгубена по време на Втората световна война — намеси се Гамаш. — Има много теории какво се е случило с нея. Според една от тях Алберт Шпеер я е скрил в планината. Някъде между Германия и Чехословакия.

— Така ли? — възкликна Лакост. Умът ѝ заработи на бързи обороти. — Да предположим, че този Якоб я е намерил.

— Ако я беше намерил, цялата щеше да е у него — отбеляза Бовоар. — Да предположим, че някой друг я е открил и е продал плочката на Отшелника.

— Да предположим — добави Моран, — че я е откраднал.