![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Наркопласьорите не се пенсионират на определена възраст.
— Благодаря.
— Както и да е — продължи Мъри, — този тип е доста ловък и няма да признае нищо.
— Сериозно ли е ранен?
— Цяла седмица е в болницата. От там отива в ареста, така че лекарите не бързат. Пукнатият череп е сериозна работа.
— Щом казваш.
— Документът за уволнението му от флота предизвиква интереса на местните. Изглежда истински и не се вписва в картинката. Фалшива шофьорска книжка и фалшив паспорт може да ти свършат някаква работа, обаче заповед за уволнение отпреди трийсет години? За какво му е такова чудо на един престъпник? Разбира се, може да е откраднат.
— Значи се връщаме на стария въпрос. Как ще удостоверим самоличността му, ако го открием? — заключи Джейк.
— Точно така.
Нямаха снимки на Ансил Хъбард, които да им помогнат. В кутия в килера на Сет намериха няколко фотографии, предимно на Рамона, на Хършъл и на първата съпруга на Сет. Нямаше никакви снимки от детството му, нито една на родителите му или на по-малкия му брат. В училищния архив успяха да проследят Ансил до девети клас. Усмихнатото му лице се появи и на неясна групова снимка от гимназията в Палмира от 1934 г. Снимката беше увеличена заедно с още няколко снимки на Сет като зрял мъж. Тъй като вече петдесет години никой не беше виждал Ансил в окръг Форд, нямаше кой да каже дали е приличал на по-големия си брат като дете, или е изглеждал съвсем различно.
— Имаш ли човек в Джуно? — попита Джейк.
— Още не. Два пъти говорих с полицията. Мога да изпратя човек там в рамките на двайсет и четири часа.
— Какво ще направи, когато пристигне? Ако Лони Кларк отказва да говори с местните власти, защо ще си развърже езика пред непознат?
— Едва ли ще се съгласи.
— Нека да помисля малко.
Джейк затвори и в продължение на един час мисли само за това. Беше първата им следа от месеци, и то много несигурна. Процесът започваше след четири дни, така че нямаше как той да се втурне към Аляска и по някакъв начин да удостовери самоличността на човек, който не желаеше да бъде идентифициран и който бе променял самоличността си няколко пъти през последните трийсет години.
Слезе долу и намери Лушън в заседателната зала да проучва картончета с имената на съдебните заседатели, написани с главни букви. Бяха подредени спретнато по азбучен ред върху дългата маса, всичките деветдесет и седем, и оценени по скалата от едно до десет, като десетката отбелязваше най-желаните кандидати. Много още нямаха оценка, защото за тях не се знаеше нищо.
Джейк му предаде разговора си с Албърт Мъри. Първата реакция на Лушън беше:
— Няма да казваме на съдия Атли, още не. Знам какво си мислиш — ако Ансил е жив и ние разберем къде се намира, ще се развикаме за отлагане на процеса и ще осигурим още малко време. Идеята не е добра, Джейк.
— Не планирах такова нещо.
— Има голяма вероятност да тикнат стареца зад решетките до живот и той да не може да се яви на процеса дори да иска.
— Не, Лушън, повече ме занимава самоличността му. Няма начин да го направим, без да разговаряме с него. Не забравяй, че го очаква дял от парите. Току-виж, се оказал по-склонен да съдейства, отколкото си мислиш.
Лушън закрачи около масата. Порша беше твърде неопитна, млада, чернокожа, така че надали щеше да успее да изкопчи тайните на възрастен бял мъж, който бягаше от нещо… или от всичко. Така че оставаше той, единственият подходящ човек от кантората. Запъти се към вратата и каза:
— Аз ще замина. Събери ми цялата информация, която можеш.
Не получи отговор, докато затваряше вратата зад гърба си. Единствената мисъл на Джейк беше: дано остане трезвен.
Ози се отби късно в четвъртък следобед. Хари Рекс и Порша бяха във вихъра на бойните действия и размишляваха над имената и адресите на кандидатите за съдебни заседатели. Джейк беше горе и говореше по телефона, мъчейки се да се свърже с още някои от свидетелите на Уейд Лание.
Засега задачата му беше отчайваща.
— Искаш ли бира? — попита Хари Рекс шерифа. До него се мъдреше нова бутилка „Бъд Лайт“.
— На служба съм и не пия — отговори Ози. — Надявам се, че не си с кола. Няма да ми е приятно да те арестувам за шофиране в нетрезво състояние.
— Ще наема Джейк да отлага цяла вечност. Имаш ли някакви имена?
Ози му подаде лист хартия.