![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Няколко. Този Оскар Пелц, за когото говорихме вчера, живее близо до Лейк Вилидж и посещава същата църква като семейство Ростън.
Порша взе картончето, върху което с черен маркер беше написано името „ОСКАР ПЕЛЦ“.
— Аз бих го държал настрани — отбеляза Ози.
Хари Рекс погледна бележките си и каза:
— И бездруго сме го оценили с петица, не е много желан.
— Реймънд Грифис, който живее близо до супермаркет „Паркърс“ на юг. Какво имате за него?
Порша взе друго картонче.
— Бял, четирийсет и една годишен, работи във фирма за огради.
— Разведен, с втори брак, баща му е починал в катастрофа преди пет години — допълни Хари Рекс.
— И него дръжте настрана — каза Ози. — От мой източник разбрах, че брат му бил уличен във връзки с Клана преди три години по време на процеса срещу Хейли. Самият той, изглежда, не е член, но е бил на крачка. Привидно може и да изглеждат свестни, но са негодници.
— На него сме дали четворка — каза Хари Рекс. — Мислех, че проучваш чернокожите.
— Загуба на време. Всички чернокожи автоматично получават десетка за този процес.
— Колко са в списъка, Порша?
— Двайсет и един от деветдесет и седем.
— Ще ги вземем.
— Къде е Лушън? — попита Ози.
— Джейк го изпрати по задачи. Случайно да ти е провървяло с Пърнел Филипс? Според теб Мое Джуниър дали го познава?
— Той е трети братовчед на жената на Мое Джуниър, но избягват семейни събирания. Консервативни баптисти. Не бих му дал много точки.
— Порша?
— Да му дадем три — предложи тя авторитетно като опитен консултант по избора на съдебни заседатели.
— Това е проблемът с проклетия списък — изруга Хари Рекс. — Прекалено много тройки и четворки, а няма достатъчно осмици и деветки. Ще ни размажат.
— Къде е Джейк? — попита Ози.
— Горе, бори се по телефона.
Лушън отиде с колата си до Мемфис, летя до Чикаго, а от там летя цяла нощ до Сиатъл. По време на полета пи, но заспа, преди да успее да прекали. Уби шест часа на летището в Сиатъл, после летя два часа до Джуно с „Аляска Еър“. Настани се в хотел в центъра, обади се на Джейк, спа три часа, взе си душ, после се избръсна и облече стария черен костюм, който не беше слагал от десет години. С бялата риза и вратовръзката на индийски мотиви изглеждаше като адвокат. Тъкмо това целеше. Запъти се към болницата с поочукано куфарче в ръка. Двайсет и два часа след като беше заминал от Клантън, поздрави полицая и на чаша кафе се осведоми за последните събития.
Не научи почти нищо. Мозъкът на Лони се подувал от някаква инфекция и той не бил в настроение да говори. Лекарите настоявали за спокойствие, затова през този ден полицаят не бил разговарял с него. Показа на Лушън фалшивите документи, които бяха намерили в евтиния пансион, и заповедта за уволнението от флота. Лушън пък му показа двете увеличени снимки на Сет Хъбард. Може и да имаше смътна прилика, но може и да нямаше. Трудно беше да се каже. Полицаят звънна на собственика на бара и го повика в болницата. Човекът познаваше Лони добре и имаше смисъл да види снимките. Барманът ги разгледа, но не откри прилика.
След като той си тръгна, Лушън обясни целта на посещението си. От шест месеца търсеха Ансил Хъбард, но засега неуспешно. Брат му, човекът от снимките, му бил завещал известна сума. Не цяло състояние, но със сигурност доста пари, та Лушън да се вдигне от Мисисипи до Аляска.
Полицаят не прояви особен интерес към делото за наследство. Повече го интересувал кокаинът. Не, не вярвал Лони Кларк да е наркопласьор. Всеки момент щели да смачкат престъпна организация във Ванкувър и разполагали с няколко информатори. Говорело се, че Лони просто е укривал стоката безплатно. Да, щял да прекара известно време зад решетките, обаче ставало дума за месеци, не за години. Не, нямало да го пуснат да пътува до Мисисипи по никакъв повод, дори ако се окаже, че истинското му име е Ансил Хъбард.
След като полицаят си тръгна, Лушън се помота из болницата и се ориентира в коридорите, пристройките и междинните нива. Откри стаята на Лони на третия етаж и видя наблизо мъж, който разлистваше списание и се стараеше да не задрямва. Предположи, че е от полицията.
Когато се мръкна, се прибра в хотела си, звънна на Джейк да го осведоми за събитията и отиде в бара.
Вече пета или шеста нощ прекарваше в тази влажна и тъмна стая с прозорци, които не се отваряха и през които изобщо не влизаше светлина. Медицинските сестри понякога тихо чукаха на вратата, преди да отворят, друг път просто изникваха до него. И в двете му ръце имаше системи, а над главата му светеше монитор. Осведомиха го, че няма да умре, но след пет-шест дни буквално без никаква храна, натъпкан с какви ли не лекарства и заобиколен от твърде много лекари и медицински сестри, Лони нямаше нищо против да се отнесе за по-дълго. Главата му пулсираше от болка, кръстът го болеше от обездвижването и на моменти му идеше да издърпа всички тръбички и кабели и да изхвърчи от стаята. Дигитален часовник показваше единайсет и десет.