Гравитационна дъга [bg]

Галопа… Ах, поврага, мамка му, не, не, чакай…

„Непринудено обаяние… скромност… силен характер… съвършена християнска чистота и доброта… всички ние обичахме Оливър… неговата смелост, човеколюбие и неизменна добросърдечност бяха вдъхновение за всички нас… геройски падна в бой, начело на храбър опит за спасяване на войници от неговата част, подложени на тежък приковаващ обстрел от немската артилерия…“ И подписано от неговия най-предан другар по оръжие Тиодор Блоут. Вече майор Тиодор Блоут.

Втренчен в прозореца, загледан наникъде, стиснал ножа за хранене толкова силно, че някои кости на ръката му ще се натрошат. С прокажените понякога се случват такива неща. Прекъсната обратна връзка с мозъка и не усещат колко силно стискат юмрук. Нали ги знаете какви са прокажените. Е…

Десет минути по-късно, в неговата стая, той лежи по лице в кревата и се чувства празен. Не може да плаче. Нищо не може да прави.

Успяха. Отвеждат неговия приятел и му устройват някакъв капан, вероятно му позволяват да инсценира „почетна“ гибел… и после веднага закриват неговото досие…

По-късно ще му хрумне, че цялата тази история е лъжа. Вероятно им е било достатъчно лесно да поместят дописката в онзи брой на „Лондон Таймс“, нали? И оставят вестника там, където Слотроп лесно да го намери? И когато разбере какво става, връщане назад вече няма.

По обед влиза Хилари Баунс, разтърквайки очи със самодоволна усмивка.

— Как прекарахте вечерта? Моята беше забележителна.

— Радвам се да чуя това. — Слотроп се усмихва. И ти си ми в списъка, приятел. Усмивката му налага да демонстрира повече учтива любезност от всичко, което изобщо е било изисквано дотогава в бездушно вялия му американски живот. Постоянно го е измъчвала мисълта, че проявява недостатъчно любезност. Но това явно действа. Слотроп е изненадан и направо готов да се разплаче от благодарност. Баунс изглежда заблуден от усмивката и това е хубаво, ала най-приятно е друго: Слотроп вече осъзнава, че тя ще му върши добра работа и в бъдеще…

Успява да стигне до Ница, след главоломно бягство на запад по крайбрежното шосе „Мойен Корниш“ през планините, колата поднася, гумите леко свистят и пищят над затоплените от слънцето пропасти, отървал се е от всички преследвачи още на плажа, където проявява достатъчно предвидливост да преотстъпи на приятеля си помощник-готвача Клод, горе-долу със същия ръст и телосложение, своите чисто нови псевдо таитянски бански гащета, и докато всички наблюдават този Клод, да намери един черен „ситроен“ със забравени на таблото ключове, направо фасулска работа — изтърколва се в града пременен с неговия зуут-костюм, тъмни очила и широкопола панама а ла Сидни Гринстрийт527. Едва ли може да се каже, че е незабележим сред тълпите от войници и френски госпожици, вече превключили на летни рокли, но той изоставя колата около Площад „Гарибалди“, тръгва към едно бистро до La Porte Fausse528 откъм страната на старата Ница и без да бърза хапва кифла с кафе, преди да тръгне да търси дадения му от Уаксуинг адрес. Това е стар четириетажен хотел с търкалящи се по коридорите ранни пияници, чиито клепачи наподобяват мънички хлебчета погалени от последния гланц на залязващото слънце, летният прах извършва тържествени предислоциращи маневри в сиво-кафявата светлина, навън лятна непринуденост на улиците, априлско лято, докато гигантският вихър на новото преселение от Европа към Азия профучава и всяка вечер оставя подир себе си хиляди души да се придържат още малко към тукашното спокойствие, толкова близо до марсилския изпускателен отвор, тази предпоследна спирка на хартиения циклон, който ги помита назад от Германия, надолу по речните долини и започва да издърпва някои от Антверпен и северните пристанища, докато вихърът придобива още повече увереност и биват определяни предпочитаните маршрути… Само за да подчертае несигурността тук на „Рю Росини“ и рискованото положение на Слотроп, той е възнаграден с възможно най-приятното усещане, което е способен да му донесе полумракът в един непознат град: точно там, където небесната светлина уравновесява електрическия блясък на уличните лампи, малко преди появата на първата звезда, някакво обещание за безпричинни събития, изненади, ориентиране под прави ъгли към всяка посока, която неговият живот е успявал да намира досега.