Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Ти. — Пръст с размерите на царевичен кочан, на сантиметър от носа на Слотроп.
— Ми да — Слотроп изпуска една мараскинова череша на килима и я смачква, когато отстъпва крачка назад — Аз съм точният човек, да. Очевидно. ’Кво има? Търсиш ли нещо?
— Хайде, да вървим.
Двамата тръгват и навън навлизат в евкалиптова горичка, където печално известният марсилски роботърговец Жан-Клод Гонг506, върти търговия с бели робини.
— Хей, ти — крещи Жан-Клод сред дърветата, — искаш ли да станеш бяла робиня, а?
— Не, майната му — следва отговорът на невидимо момиче. — Искам да бъда зелена робиня!
— Лилаво-червена! — включва се някой от недалечното маслиново дърво.
— Алена!
— Мисля да се преориентирам към търговия с дрога — въздъхва Жан-Клод.
— Гледай тука — приятелят на Слотроп изважда бежов плик от амбалажна хартия, който, дори в полумрака е видно, явно е натъпкан с американски окупационни банкноти с жълт печат. — Дръж ги у тебе, докато не ги поискам обратно. Итало сигурно ще дойде тук преди Тамара, а не съм сигурен кой…
— При тая скорост Тамара507 ще стигне тук преди полунощ — прекъсва го Слотроп, имитирайки гласа на Граучо Маркс.
— Не опитвай да разклащаш вярата ми в теб — съветва го Мъжагата. — Ти си моят човек, трябваш ми.
— Точно така. — Слотроп напъхва плика във вътрешния джоб — Слушай, откъде го изнамери тоя костюм?
— Ти кой размер носиш?
— 42, среден.
— Ще имаш точно такъв — и с тези думи мъжагата изтрополява обратно вътре.
— А-а-а, да не забравиш и също такава готина верижка! — вика след него Слотроп.
Какво, по дяволите, става тука? Той обикаля насам-натам, подхвърля по някой друг въпрос. Мъжагата се оказва Блоджет Уаксуинг508, известен беглец от парижкия „Казерн Мортие“509, най-страшният затвор в целия европейски ТВД510. Специалността на Уаксуинг е фалшифицирането на различни документи: продоволствени карти, паспорти, военноотчетни книжки, а междувременно страничното му занимание е търговия с военна техника. Понастоящем е в самоотлъчка още от Арденската офанзива511 и макар за това на главата му виси смъртна присъда, той продължава да се вмъква вечер в американските военни бази, за да гледа кино в столовата — при условие че прожектират уестърн, защото той обожава пустите му каубои, а долитащото, през сто метра варели с нефт и отпечатъци от гумите на два и 2½-тонните камиони върху чуждата земя, от металния високоговорител трополене на копитата кара сърцето му да пърха като подухвано от ветрец, и е възложил на някои от многобройните негови връзки да му изготвят пълно разписание на всички прожекции във всеки окупиран град в ТВД, а веднъж припалил без ключ един генералски джип и отпрашил, за да стигне до вечерта в Поатие да гледа филм с отдавнашния си любимец Боб Стийл или с Джони Мак Браун512. Неговата снимка може и да е окачена на видно място във всички караулки и запечатана навеки в мозъците на хиляди кокичета513, но той беше гледал „Завръщането на Джак Слейд“ двайсет и седем пъти.
Днешният сюжет представлява типична за ІІ Световна война романтична интрига, а именно поредната вечер у Раул, включваща бъдеща доставка на опиум използвана от Тамара като гаранция на заем от Итало, а той на свой ред е длъжник на Уаксуинг за един танк „шерман“, дето неговият приятел Теофил опитва да вмъкне тайно в Палестина, но за целта трябва да приготви няколко хиляди фунта стерлинги за подкупи на границата и е оставил танка като залог, да може да получи заем от Тамара, която използва част от дадения от Итало заем, за да му плати. Но междувременно опиумната сделка изглежда се проваля, защото от няколко седмици от посредника ни вест ни кост, а също и от авансово наброените му пари, които тя е получила от Раул де ла Перлимпинпин посредством Уаксуинг, когото Раул притиска, тъй като Итало, решил, че танкът вече е собственост на Тамара, се появил снощи и го откарал на Тайно Място в качеството му на изплатен заем и съответно хвърля Раул в паника. Общо взето нещо такова.
506
Gongue (американски престъпен жаргон) — анус. — Б.пр.
507
Авторът залага на почти еднаквия изговор на Тамара и tomorrow (англ.) — утре. — Б.пр.
508
Waxwing (англ.) — птица Копринарка (Bombycilla garrulus). — Б.пр.
509
Затвор за особено опасни престъпници. Бягство от там било смятано за (почти) невъзможно. — Б.пр.
510
Театър на военните действия. — Б.пр.
511
Германска офанзива при Ардените (Белгия): 16 дек. 1944 — 09 ян. 1945
512
Робърт Адриан Бредбъри (1907–1988) с псевдоним „Боб Стийл“ и Джони Мак Браун (1904–1974) — американски актьори изпълнители предимно на роли на каубои в американски уестърни. — Б.пр.
513
На американския войнишки жаргон „кокичета“ са военните полицаи, чиито каски, гетри, ръкавици и портупеи са бели. — Б.пр.