Гравитационна дъга [bg]

□ □ □ □ □ □ □

„Имиполекс Г“ се оказа, не повече — или по-малко — зловещ от която и да е нова пластмаса, разработен в 1939 от Л. Джамф за „СИ Фарбен“ ароматен хетероцикличен полимер, изпреварил с много години своето време. Той е стабилен при високи температури, от порядъка до 900ºС, съчетава добра здравина с нисък коефициент на загуба на енергия. Структурно представлява усилена верига от ароматни пръстени, шестоъгълници подобни на златния, който се приплъзва и потупва над пъпа на Хилари Баунс, редуващи се тук-там с тъй наречените хетероциклични звена.

Произходът на „Имиполекс Г“ може да бъде проследен назад във времето до провежданите в „Дюпон“ начални изследвания. Пластичността има своята бележита традиция и основно русло, минаващи през „Дюпон“ и техния знаменит служител Каротърс, известен като Великия Синтезист520. Неговият класически труд за макромолекулите обхваща 1920-те години и ни е довел непосредствено до найлона, който не само е наслада за фетишиста и удобство за въоръжения метежник, но също е изиграл ролята, навремето и дълбоко в Системата, за провъзгласяване на основния закон на Пластичността: че химиците вече няма да зависят от благоволението на Природата. Сега те могат да решават какви свойства искат да има молекулата, и след това да се захванат и да я изградят. В „Дюпон“ новата стъпка след найлона била въвеждането на ароматните пръстени в полиамидната верига. Много скоро възникнало цяло семейство „ароматни полимери“: ароматни полиамиди, поликарбонати, полиестери, полисулфони. Желаното свойство в повечето случаи било здравина, първото от добродетелната троица Здравина, Устойчивост и Белота (Kraft, Standfestigkeit, Weiße: колко често тези качества са били приемани за нацистки графити, и наистина колко неразличими обикновено биваха те върху освежените от дъжда стени, когато на съседната улица ръмжат скоростните предавки на автобусите, трамваите поскърцват металически, хората предимно мълчат на дъжда, потъмняващата ранна вечер наподобява рехавата текстура на дим от лула, ръцете на младите минувачи не са свити в ръкавите на палтата им, а пъхнати някъде дълбоко навътре, сякаш приютяват джуджета, или като в екстаз се отдалечават от разписанието и впускат в осезателно приключение с подплатата, по-съблазнителна даже и от новия найлон…). Л. Джамф, между другите тогава предложил, логично и диалектично, да бъдат взети изходните полиамидни участъци от новата верига и вързани също на пръстени, гигантски „хетероциклически“ пръстени, за да могат да се редуват с ароматните пръстени. Този принцип лесно се разпространява върху други молекули-прекурсори. Желаният мономер с високо молекулно тегло може да бъде синтезиран по поръчка, да бъде извит в хетероцикличен пръстен, закрепен и опънат във верига заедно с „по-естествените“ бензолни или ароматни пръстени.