Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Ще опитам да позная.
— Информация — с трагическа въздишка. — Какво му е лошото на дрогата и жените? След като информацията се е превърнала в единственото разменно средство, чудно ли е, че светът е полудял?
— Мислех, че цигарите.
— Само в мечтите ви. — Той изважда списък на цюрихските кафенета и барове. В колонката „Шпионаж, промишлен“, Слотроп открива три. „Ултра“, „Лихтшпил“ и „Щрегели“. Разположени и на двата бряга на Лимат и на голямо разстояние едно от друго.
— Доста ходене ще падне — сгъва листа и го пъха в огромния джоб на зут-костюма.
— С течение на времето ще става все по-лесно. Някой ден всичко това ще го вършат машини. Информационни машини. Вие сте вълната на бъдещето.
Започва период на кръстосване между трите кафенета, висене с часове на кафе във всяко от тях и хранене веднъж дневно, цюрихски леберкез и пържени картофи по немски в Народните Столови… зяпане по тълпите от бизнесмени в тъмносини костюми, почернели от слънцето скиори прекарали всичкото това време в спускане и слаломи по километрични ледници и сняг, не чували нищо за военни кампании или политика, разчитали единствено показанията на термометри и ветропоказатели, изпитвали ужас само при вида на лавини или падащи ледени висулки, празнували победите си ако имало добре напластен сняг… рошави чужденци в омазани с машинно масло кожени якета и парцаливи войнишки работни униформи, южноамериканци сгушени в кожени палта и треперещи на ясната слънчева светлина, възрастни хипохондрици заварени да безделничат в някой курорт с минерални бани в началото на Войната и останали тук още от тогава, намръщени жени с дълги черни рокли и усмихнати мъже в мръсни балтони… и ненормалниците слезли от техните разкошни лудници в отпуск за уикендите — ах тези душевно болни швейцарци: те разпознават Слотроп, как да не го забележат сред цялото улично многообразие от навъсени лица и мрачни тонове, единствено той е в бяло, обувки, зуут-костюм и шапка, бели като тукашните планини-гробища… Той също е Новата Мишена В Града. Трудно му е да различи първата вълна корпоративни шпиони от
(Кордебалетът не е разделен на обичайните Момчета и Момичета, а на Пазачи и Откаченяци, независимо от пола, макар на сцената да са представени всичките четири комбинации. Повечето от тях носят слънчеви очила с черни стъкла и бели рамки, не за да бъдат по модата, а за да внушават снежната слепота, антисептичното бяло на клиниката, а вероятно дори умопомрачението. Но всички изглеждат доволни, спокойни, непринудени… няма признаци за малтретиране, няма дори отлики в костюмите им, така че отначало възниква проблем, когато трябва да бъдат различени Откаченяците от Пазачите, когато всички вкупом изскачат с танцова стъпка иззад кулисите и запяват):
Първи Откаченяк (или може би Пазач): Имам едно удивително предложение за теб, американец? Така си и мислех, винаги можеш да познаеш едно лице от Родината, аха-а-а, страхотен костюм вадиш, с него можеш да изкачиш догоре целия ледник и никой няма да те забележи! И тъй, знам какво мислиш за уличните търговци, много са досадни, това им старият номер, три карти монте533 на тротоара [известно време снове напред-назад из сцената, размахва пръст, с неотслабваща натрапчива монотонност припява „Три карти монте на тро, на тоара“, отново и отново, подлагайки на изпитание търпението на околните], и моментално виждаш какво е прецакано, всеки ти обещава нещо за почти нищо, нали? да, колко странно, това е най-сериозното възражение на инженерите и учените против [понижава глас] понятието „перпетуум-мобиле“ или както обичаме да го назоваваме Управление на Ентропията, ето нашата визитка, е да, те са прави, естествено. Поне бяха прави. Досега…
533
Вариант на играта „тука има, тука нема“. Пред погледа на минувачите или участващите, раздавачът размества три обърнати надолу карти. Целта е участващият да познае къде се намира определена карта — в повечето случаи дама купа. — Б.пр.