![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Това е адресът на един от нашите хора в Цюрих. Уаксуинг ви пожелава късмет и пита защо се забавихте толкова.
— Той чака ли отговор от мен?
— Уаксуинг каза, че вие трябва да помислите за това.
— Така-а-а-а-а — Току-що му е хрумнало. — А защо всички вие ми помагате по всевъзможни начини? Безвъзмездно и тъй нататък, а?
— Кой знае? Налага ни се да играем с оглед на схемите. Точно сега би трябвало да сте включен в някаква схема.
— Ами-и-и…
Но жената вече е излязла. Слотроп оглежда стаята: на дневна светлина тя е мизерна и безлика. Тук сигурно и на хлебарките им е неуютно… Не се ли прехвърля и той, както Катье с нейното колело, толкова бързо по въртележката от стаи подобни на тази просто за да остава във всяка от тях само колкото да поотдъхне или да се обезвери достатъчно, че да премине в следващата, но вече с безвъзвратно и завинаги отнета възможност за връщане назад? Дори няма време да опознае „Рю Росини“, кои мутри крещят от прозорците, къде тук може хубаво да се нахрани човек, как се казва песента, която всички тананикат в тези преждевременно настъпили летни дни…
Седмица по-късно след продължително пътуване с влак, той е в Цюрих. Докато металните твари в тяхната самота и дни на непрекъсната плътно прилепваща мъгла прекарват своите часове в имитации и наподобяваща промишлен синтез игра на молекули, а те се разпадат, съединяват, разделят и свързват отново, Слотроп придрямва и се буди от халюцинация за Алпите, мъгли, пропасти, тунели, изтощително катерене по невъзможни стръмнини, кравешки хлопатари в мрака, сутрин зелени речни брегове, миризми на влажни пасища, отвъд прозорците небръснати бачкатори непрекъснато отиват да поправят някой участък от жп линия, дълго очакване в разпоредителните жп станции, чиито релси се разпростират като люспи на разрязана по средата лукова глава, сиви и запустели места, нощи изпълнени с подсвирквания, разклонения на жп линии, потракващи сцепления, трясъци, опулени крави по вечерните хълмове, военни автоколони чакащи на прелезите докато влакът преминава с пухтене, вече изобщо не е ясно кой от каква националност е и даже кои са воюващите страни, съществува само Войната, един всеобщ осакатен пейзаж, където „неутрална Швейцария“ е някаква доста отживяла условност, чието съблюдаване е придружено с не по-малко сарказъм, отколкото „освободена Франция“ или „тоталитарна Германия“, „фашистка Испания“ и тъй нататък…
Войната бе прекроявала времето и пространството по свой собствен образ и подобие. Сега релсите водят към различни жп мрежи. Това, което наподобява разрушение, всъщност е оформянето на железопътни пространства с друго предназначение, намерения, чийто авангард Слотроп започва да осезава едва сега, прекосявайки го за първи път…
Той се регистрира в хотел „Нимбус“ на една затънтена уличка в Нидердорф или кабаретния квартал на Цюрих. Стаята е таванска и до там се стига с подвижна стълба. От прозореца й също виси подвижна стълба и това според него е добре. Привечер излиза да търси местния представител на Уаксуинг, открива го нагоре на крайбрежната на река Лимат, под един мост, в стаи претъпкани с ръчни и стенни швейцарски часовници и висотомери. Руснак, казва се Семявин. Навън по реката и езерото свирят лодки. Някой на горния етаж репетира на пиано: изпълнени със запъване приятни романтични мелодии. Семявин налива тинтявена ракия в чаши с току-що сварен чай.
— Първото, с което трябва да сте наясно, е, че тук всичко е строго специализирано. Ако става дума за часовници, отивате в определено кафене. Ако търсите жени, отивате в друго. Кожите се подразделят на Самур, Хермелин, Норка и Други. Същото е и с дрогата: Стимулатори, Депресанти, Психомиметици… Вие какво търсите?
— Ами, информация? — Я-я-а-а, това има вкус на „мокси“…
— Така ли? Още един търси информация. — Хвърля мрачен поглед към Слотроп. — Преди първата война животът беше много прост. Вие едва ли го помните. Дрога, секс, луксозни стоки. Валутата тогава беше маловажна, вървеше покрай другите неща, а терминът „промишлен шпионаж“ беше непознат. Но аз бях свидетел как всичко се промени и то как се промени! Инфлацията в Германия, би трябвало веднага да схвана положението, нули от край до край, от тук до Берлин. Тогава провеждах много строги разговори със себе си. „Семявин, това е само временно отклонение от действителността. Леко умопомрачение, няма основания за безпокойство. Дръж се както винаги, запази добро душевното си здраве, прояви силен характер. Кураж, Семявин! Скоро всичко ще се нормализира и оправи.“ Но знаете ли какво?