Гравитационна дъга [bg]

Леко разтревожен, Слотроп размахва дългата верижка на своя зуут-костюм. Няколко неща са очевидни веднага. Оттам върху него е съсредоточено повече внимание, отколкото е предполагал, дори в най-параноичните си периоди. „Имиполекс Г“ се появява в тайнственото „изолиращо устройство“ в ракета изстреляна с помощта на радиопредавател на покрива на централата на „Дъч Шел“, която е съпритежател на лиценза за търгуване с „Имиполекс Г“, в ракета, чиято силова уредба обезпокоително силно наподобява разработваната горе-долу по същото време от „Бритиш Шел“… и ох, егати, в този момент на Слотроп му просветва на кое място се събират всичките разузнавателни данни за ракетата — не в коя да е стая, а в кабинета на г-н Дънкан Сандис, самият зет на Чърчил, който работи в Министерство на снабдяването, разположено не къде да е, а в „Шел Мекс-Хаус“, господи Боже мой…

И тук Слотроп, заедно с верния съратник Блоджет Уаксуинг, организира блестяща диверсионна акция в самата тази „Шел Мекс-Хаус“, право в сърцето на самия Ракетен филиал в Лондон. Покосява със своя малък автомат „стен“ безброй взводове усилена охрана, разпръсква с ритници женствено зрели и пищящи секретарки от КЖАК525 (как иначе да реагират, дори на шега?), плячкосва безмилостно папки, хвърля коктейли Молотов, и двамата зуут-костюмирани шутове с издърпани чак до подмишниците панталони, вонящи на опърлени коси и пролята кръв, най-после връхлитат с трясък в последната светая светих, обаче не заварват там никакъв г-н Дънкан Сандис да трепери пред праведния им гняв, никакви широко разтворени прозорци, никакви панически бягащи цигани или разпръснати гадателски карти, нито дори сблъсък на волите за победа с великия Консорциум, а само една доволно безинтересна стая, наредени покрай стените кротко примигващи сметачни машини, папки с перфорирани картички, крехки подобно на захарни маски, крехки като последните немски стени, които стърчат без опора след падането на бомбите и сега се кривят заплашително високо горе, готови да се срутят от небето от силата на издухалия дима вятър… Миризма на стрелково оръжие тегне във въздуха и нито една чиновничка в полезрението. Машините дърдорят и звънят взаимно. Сега е моментът да побутнеш назад шапката, да запалиш следбранна цигара и да помислиш за бягство… помниш ли пътя на влизане, всичките му криволици и завои? Не. Тогава не се оглеждаше. Всяка от тези врати може да ти открие пътя към безопасността, но има вероятност да не разполагаш с достатъчно време…

Но Дънкан Сандис е само едно име, променлива величина, и правилният въпрос даже не е „Колко високо стига тя?“, защото всички органиграми са били съставени от Тях, имената и длъжностите са били попълнени от Тях, защото…

Притчи за Параноици, 3: Ако могат да те накарат да зададеш неправилни въпроси, не е нужно да се тревожат за отговорите.