Панаир на суетата (роман без герой)

А Ребека, както вече казахме, благоразумно реши да не се отдава на безполезно вълнение и да не страда от раздялата с мъжа си. Тя му махна за сбогом от прозореца и постоя за миг, след като той отмина. Кулите на катедралата и високите стрехи на чудноватите стари къщи тъкмо почваха да розовеят под светлината на изгрева. Тази нощ за нея не бе имало почивка. Тя все още бе облечена в хубавата си бална рокля, русата й коса се спущаше на малко разпилени къдрици над шията, а около очите й имаше тъмни кръгове от безсъние. «На какъв ужас приличам — каза тя, като се огледа в огледалото — и колко блед прави човека този розов цвят!» И свали от себе си розовата рокля, но като правеше това, от корсажа й падна една бележчица. Тя я вдигна с усмивка и я заключи в тоалетната си кутия. После сложи букета си от бала в чаша с вода, легна си и заспа спокойно.

Градът беше съвсем тих, когато тя се събуди в десет часа и изпи чаша кафе — твърде необходимо и освежително след умората и скръбта от тазсутрешните събития.

След като се нахрани, зае се със сметките, които добрият Родън бе направил предишната нощ, и разучи положението си. Ако се случеше най-лошото и като се вземеше предвид всичко, тя щеше да има доста добро състояние. Ребека притежаваше собствени скъпоценности и чеиз, които се прибавяха към оставените от съпруга й вещи. А ние вече описахме и похвалихме Родъновата щедрост, проявена веднага след сватбата. Освен гореизброеното и малката кобила генералът, нейният роб и обожател, и бе направил множество хубави подаръци. Това бяха кашмирени шалове, купени при публична разпродажба и принадлежащи на съпругата на един разорен френски генерал, както и безброй други доказателства за чувствата му, купувани от магазините за скъпоценности, всички от които показваха вкуса и богатството на обожателя й. А що се отнася до «машинките», както клетият Родън наричаше часовниците, тяхното тиктакане се чуваше из цялата й стая. Защото, когато една вечер тя спомена, че подареният й от Родън часовник имал английска направа и бил развален, още на следната сутрин й бе донесено малко часовниче — същинска скъпоценност, марка «Льороа», с верижка и капаче, украсено с тюркоази, както и друго, то пък марка «Брьоге», покрито с перли и малко по-голямо от половин крона. Генерал Тъфто бе купил едното, а капитан Озбърн галантно й бе поднесъл другото. Мисис Озбърн нямаше часовник, но за да бъдем справедливи към Джордж, трябва да кажем, че ако му бе поискала, той щеше да й купи. А почитаемата мисис Тъфто в Англия имаше един стар инструмент, останал от майка й, който би могъл да служи вместо тенджерката за топлене на прибори, за която Родън бе споменал. Ако господа Хауъл и Джеймс публикуват списък на лицата, които купуват продаваните от тях скъпоценности, колко много щяха да се учудят някои семейства! И ако всички тези накити отиваха в ръцете на законните жени и дъщери на купувачите им, какво изобилие от подобни вещи щеше да излезе на показ в най-благородните домове на Панаира на суетата!