Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Ще помогнат на Хари Потър да диша под водата, сър!
— Доби! — извика Хари като обезумял. — Слушай… сигурен ли си в това?
Той още помнеше как последния път, когато Доби се бе опитал да му помогне, костите от дясната му ръка изчезнаха.
— Доби абсолютно сигурен, сър! — убедено отвърна духчето. — Доби чува разни неща, сър, той е домашен дух, той обикаля замъка, за да пали факлите и да бърше подовете… Та Доби чул как професор Макгонъгол и професор Муди в учителската стая говорят за следващото изпитание… Доби няма да позволи Хари Потър да загуби своя Уизи!
Съмненията на Хари се изпариха. Той скочи на крака, дръпна мантията невидимка, пъхна я в чантата си, грабна рибораслите, тикна ги в джоба си и се втурна към изхода на библиотеката, следван по петите от Доби.
— Доби трябва да е в кухнята, сър! — изписка Доби, когато нахълтаха в коридора. — Доби изчезва… Успех, Хари Потър, сър, успех!
— До скоро, Доби! — викна Хари и се втурна по коридора и надолу по стъпалата, прескачайки по три наведнъж.
Току-що приключили със закуската, няколко окъснели ученици излязоха от Голямата зала, прекосиха входната зала и се отправиха към двойната дъбова врата да идат да наблюдават второто изпитание. Те зяпнаха от изненада, когато внезапно появилият се Хари ги подмина светкавично, а Колин и Денис Крийви залитнаха и щяха да паднат, защото той връхлетя върху тях по каменните стълби и изчезна през слънчевия мразовит двор.
Докато прекосяваше поляната, забеляза, че трибуните, които през ноември опасваха заграждението за змейовете, сега се издигаха на отсрещния бряг и се отразяваха в езерото, заети до последното място. Глъчката от развълнуваната тълпа странно отекваше в ушите му, докато тичаше с всички сили към съдиите, които бяха насядали около маса със златиста покривка на брега на езерото. Седрик, Фльор и Крум стояха край масата и гледаха към Хари.
— Аз… съм… тук — задъха се той, като се спря в калта и неволно изпръска мантията на Фльор.
— Къде се губиш? — чу се властен неодобрителен глас. — Изпитанието започва!
Хари се огледа. На съдийската маса седеше Пърси Уизли. Господин Крауч отново липсваше.
— Хайде, хайде, Пърси! — прекъсна го Людо Багман, който явно се успокои, като видя Хари. — Остави го да си поеме въздух!
Дъмбълдор се усмихна на Хари, но Каркаров и Мадам Максим изобщо не се зарадваха, че го виждат… по лицата им личеше, че се бяха надявали да не се появи.
Хари подпря ръце на коленете си и се наведе да си поеме въздух. Нещо го пробождаше встрани, сякаш в ребрата му бе забит нож, а той нямаше време да го изтръгне. Людо Багман нареждаше участниците на три метра един от друг по брега. Хари бе в края на редицата след Крум, който вече бе по бански гащета и в готовност да размаха магическата си пръчка.
— Наред ли е всичко, Хари? — прошепна Багман, докато двамата се отдалечаваха от Крум. — Намислил ли си какво ще правиш?
— Да — задъха се Хари и разтри ребрата си.
Багман го потупа по рамото и се върна на съдийската маса. Той насочи своята пръчка към гърлото си, точно както на Световното първенство, и викна „Сонорус!“. Гласът му проехтя над тъмните води към трибуните.
— Ето, всичките ни участници са готови за второто изпитание, което започва при сигнал от моята свирка. Имат точно един час да си върнат онова, което им е било отнето. На три започвате. Едно… две… три!
Свирката пронизително пропищя през мразовития застинал въздух. Трибуните гръмнаха от възгласи и аплодисменти. Без да гледа какво правят другите участници, Хари дръпна обувките и чорапите си, извади от джоба шепата риборасли, натъпка ги в устата си и нагази в езерото. Водата бе толкова студена, че кожата по краката му пламна, сякаш бе влязъл в огън, а не в ледена вода. Подгизналата му мантия го теглеше надолу, докато той нагазваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Водата стигна до над коленете, краката му бързо се вкочаня-ваха и се хлъзгаха в тинята и по лигавите плоски камъни. Дъвчеше рибораслите, противно слузести и жилави като пипала на октопод, колкото можеше по-силно и по-бързо. Когато водата стигна до кръста му, той спря, преглътна и зачака нещо да се случи.
Откъм тълпата дочуваше смях и съзнаваше, че сигурно изглежда глупаво, газейки в езерото без видим резултат от каквато и да било магия. Над водата кожата му беше настръхнала. Потопен наполовина в леденото езеро, с брулени от жестокия вятър коси, Хари започна силно да трепери. Той избягваше да гледа към трибуните, откъдето се носеха все по-бурен смях, дюдюкания и освирквания от слидеринци…