Хари Потър и огненият бокал

Цяла тълпа езеряни се носеха пред една редица жилища и колиби, ограждащи нещо като площад сред езерянското село. В средата пееше хор от езеряни и зовеше участниците в турнира насам, а зад хора се издигаше гигантска статуя на езерянин, грубо издялана от камък. Четири човешки тела бяха привързани здраво към опашката на каменната фигура.

Рон беше вързан между Хърмаяни и Чо Чан. Имаше и едно момиченце на не повече от осем години, по чиято буйна сребриста коса Хари предположи, че е сестра на Фльор Делакор. И четиримата изглеждаха дълбоко заспали. Главите им се люшкаха на раменете, а от устите им излизаха тънки върволици от мехурчета.

Хари се спусна към заложниците, като не изключи възможността езеряните да насочат копията си към него и да го спрат, но те не направиха нищо. Въжетата от водорасли, с които четиримата заложници бяха привързани към статуята, бяха дебели, слузести и много здрави. За миг Хари се сети за ножа, който Сириус му бе подарил за Коледа, заключен сега в куфара му в замъка на почти половин километър от езерото и съвсем безполезен.

Огледа се. Много от езеряните наоколо държаха копия. Той бързо доплува до един от тях — над два метра висок, с дълга зелена брада и огърлица от остри зъби — и се опита с мимики и жестове да му покаже, че иска за малко копието му. Езерянинът се изсмя и поклати глава.

— Ние не помагаме — чу се острият му дрезгав глас.

— Хайде, ДАЙ ГО! — викна разярен Хари (но от устата му излязоха само мехурчета) и направи опит да изтръгне копието насила, но онзи го задържа, поклати глава и се засмя.

Хари обиколи наоколо, погледна към дълбокото… Нещо остро… каквото и да е…

Цялото дъно на езерото бе осеяно с камъни. Той се гмурна натам и грабна един силно назъбен камък, после се върна при статуята и започна с всички сили да блъска с него по въжетата, с които бе вързан Рон. След няколко минути яко удряне те се скъсаха. Рон, явно в безсъзнание, се издигна на десетина сантиметра над дъното и остана да лежи, полюшван от водата.

Хари се огледа. Нямаше и следа от другите участници в турнира. Как ли действаха? Защо не бързаха? Той се върна при Хърмаяни, вдигна назъбения камък и започна да удря и нейните въжета, но…

Няколко чифта яки сиви ръце го сграбчиха. Половин дузина езеряни го дръпнаха от Хърмаяни, като клатеха зеленокосите си глави и се смееха.

— Вземи своя заложник — каза му един от тях. — Остави другите.

— Няма да стане! — разяри се Хари… но от устата му излязоха само две големи мехурчета.

— Трябва да вземеш само своя приятел… остави другите…

— Тя също е моя приятелка! — викна Хари и посочи Хърмаяни, а от устата му беззвучно се отдели огромен сребрист мехур. — Няма да допусна другите да умрат!

Главата на Чо бе клюмнала на рамото на Хърмаяни, а малкото среброкосо момиче бе позеленяло и пребледняло като призрак. Хари започна да се бори с езеряните, ала те се смееха още по-силно и го дърпаха назад. Огледа се яростно наоколо. Къде ли бяха другите състезатели? Щеше ли да има време да изнесе Рон на повърхността и да се върне за Хърмаяни и останалите? И щеше ли да успее да ги намери отново? Погледна часовника си да види колко време му остава… но той беше спрял.