Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Малко мокро, а? — Но като забеляза сестрата на Фльор, попита: — Защо си я взел?
— Фльор не се появи. Не можех да я оставя — задъхваше се Хари.
— Колко си наивен, Хари! — каза Рон. — Ти май си приел на сериозно тия неща в песента? Дъмбълдор никога не би допуснал някой от нас да се удави!
— Ама в песента се казваше…
— Само за да се върнете в определения час — продължаваше Рон. — Дано не си губил време там долу за геройски дела!
Хари едновременно се почувства глупаво и се ядоса. На Рон му беше лесно — спал е през цялото време и изобщо не е видял колко зловещо беше на дъното на езерото, с езеряните наоколо, въоръжели с копия и готови да те убият!
— Я ми помогни — каза той на Рон. — Мисля, че тя не може да плува добре.
Те изтеглиха сестрата на Фльор от водата, с гръб към брега, където бяха съдиите. Придружаваха ги като почетна стража двайсетина езеряни и пееха страховитата си пронизителна песен.
Хари видя, че Мадам Помфри се суети около Хърмаяни, Крум, Седрик и Чо, и четиримата увити в дебели одеяла. Дъмбълдор и Людо Багман грейнаха в усмивки, но Пърси, който бе пребелял като платно и изглеждаше някак по-млад, навлезе до колене във водата да ги посрещне. По същото време Мадам Максим се опитваше да задържи Фльор Делакор, която пищеше истерично и със зъби и с нокти се бореше да иде до водата.
— Габрриел! Габрриел! Тя… жива ли е? Рранена ли е?
— Нищо й няма! — опита се да я успокои Хари, ала бе толкова изтощен, че нямаше глас да говори, камо ли да вика.
Пърси хвана Рон и го затегли към брега („Пусни ме, Пърси, добре съм!“), Дъмбълдор и Багман придържаха Хари изправен, Фльор се бе изтръгнала от Мадам Максим и прегръщаше сестра си.
— Аз… онези грриндилоу… ме нападнаха… О, Габрриел, аз помислих…
— Ела веднага с мен — разнесе се гласът на мадам Помфри.
Тя бързо хвана Хари, издърпа го при Хърмаяни и останалите, уви го в одеяло така плътно, сякаш му надяна усмирителна риза, и го накара да изгълта една доза гореща отвара. Парата й избълва чак през ушите му.
— Браво, Хари! — викна Хърмаяни. — Ти се справи, намери начин, съвсем сам!
— Е, да…
Искаше му се да й разкаже за Доби, но забеляза, че Каркаров ги наблюдава. Той единствен от съдиите не бе станал от масата, само той не показваше радост и облекчение, че Хари, Рон и сестрата на Фльор се бяха върнали невредими от езерото.
— Да, да, така си е — нарочно повиши глас Хари, да го чуе Каркаров.
— Чакай, има един воден бръмбар в косата ти, Хър-моя-на — обади се Крум.
На Хари му стори, че българинът се опитва да привлече вниманието й върху себе си, може би за да й напомни, че току-що я е спасил от езерото, но Хърмаяни събори нетърпеливо бръмбара и продължи:
— Само че си доста след определеното време, Хари… Дълго ли ни търси?
— Не… лесно ви намерих…
Хари се чувстваше все по-глупаво. Сега, след като бе излязъл от водата, му стана съвсем ясно — Дъмбълдор бе взел достатъчно мерки за сигурност да не се допусне някой от заложниците да умре, ако състезателят, който трябва да го спаси, не се появи или закъснее много. Защо не беше грабнал само Рон и да заплува обратно веднага? Щеше да пристигне пръв… Седрик и Крум не губиха време да се тревожат за другите, защото явно не бяха взели съвсем на сериозно песента на езеряните…
Дъмбълдор бе приклекнал до брега на езерото и разговаряше оживено със свирепа на вид жена, вероятно главатарката на езеряните. Той издаваше същите стържещи звуци, както самите езеряни, когато бяха над повърхността на водата — очевидно Дъмбълдор владееше и техния език. Най-сетне професорът се изправи, обърна се към колегите си съдии и рече:
— Предлагам да направим кратко съвещание, преди да определим оценките.
Съдиите се скупчиха. Мадам Помфри отиде да спасява Рон от прегръдките на Пърси, после го отведе при Хари и другите, даде му едно одеяло и малко пиперлива отвара за загряване и чак тогава се зае с Фльор и сестра й. Фльор имаше много драскотини по лицето и ръцете, мантията й бе раздрана, но явно това не я интересуваше и дори не позволи на мадам Помфри да промие раните.
— Погррижете се… за Габрриел — каза й тя, все още разтреперана, после се обърна към Хари: — Ти я спаси — изрече тя на един дъх, — макарр да не беше твой заложник…
— Да… — чудеше се какво да отговори Хари, който вече от сърце съжаляваше, че не е оставил и трите момичета вързани за статуята.