Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Свършено е, каза си той. Няма да се справиш. Ще трябва просто да идеш до езерото сутринта и да кажеш на съдиите…
И той си представи как ще съобщи, че не може да се справи с изпитанието. Видя облещените от изненада очи на Багман, доволно ухиления Каркаров, оголил жълтите си зъби. Почти чу как Фльор Делакор казва: „Аз знаех… той е много млад, той е още малко момче.“ Видя и как най-отпред в тълпата Малфой святка със значката си ПОТЪР Е ГАДЕН пред цялото множество, представи си слисаното, невярващо изражение по лицето на Хагрид…
Забравил, че Крукшанкс спи в коленете му, Хари скочи изведнъж, а котаракът гневно изсъска, приземявайки се, погледна го възмутено и се отдалечи, вирнал наежената си опашка. Хари вече бързаше по спираловидната стълба към спалнята си… за да грабне мантията невидимка, да се върне в библиотеката и да остане там цяла нощ, ако трябва.
— Лумос! — прошепна той четвърт час по-късно, като отвори вратата на библиотеката.
Със светеща на върха магическа пръчка в ръка той тръгна покрай лавиците, измъквайки все повече и повече книги — за заклинания и магии, за подводни същества и морски чудовища, книги за прочути вещици и магьосници, за магически изобретения, за всичко, което можеше да съдържа дори и най-незначителен съвет за оцеляване под вода. Стовари целия куп на една маса и се залови да ги преглежда една по една под тънкия лъч светлина от пръчката си, като от време на време хвърляше поглед и на часовника.
Един след полунощ… два… За да не заспи, непрекъснато си повтаряше: Следващата книга… в другата… хайде още една…
Русалката на картината в банята на префектите се смееше. Хари се люшкаше като коркова тапа в пенливата вода край нейната скала, а тя държеше в ръка „Светкавицата“.
— Ела си я вземи! — изкиска се русалката зловещо. — Хайде, скачай!
— Не мога — задъхваше се Хари, посягаше към метлата и се мъчеше да не потъне. — Дай ми я!
Ала русалката го мушкаше болезнено в ребрата с дръжката на метлата и му се присмиваше.
— Боли ме… махни се… оох…
— Хари Потър трябва да се събуди, сър!
— Престани да ме мушкаш…
— Доби трябва да мушка Хари Потър, сър, да го събуди!
Хари отвори очи. Беше още в библиотеката и мантията невидимка се бе смъкнала от главата му, както беше заспал — с лице, заровено в страниците на „Има ли пръчка, има и начин“. Той вдигна глава, намести очилата си и замига срещу слънчевите лъчи.
— Хари Потър трябва да бърза, сър — писукаше Доби. — Второто изпитание започва след десет минути и Хари Потър…
— Десет минути ли? — изхриптя Хари. — Десет… десет минути?
Той погледна часовника си. Доби беше прав. Часът бе девет и двайсет. От гърдите към стомаха му се плъзна огромна, мъчителна тежест.
— Хари Потър да побърза! — припираше Доби и дърпаше Хари за ръкава. — Вече трябва да е долу до езерото с другите участници, сър!
— Твърде късно е, Доби — рече Хари безнадеждно. — Няма да се справя с изпитанието, не знам как…
— Хари Потър ще участва в изпитанието! — викна с тънко гласче домашното духче. — Доби разбрал, че Хари не е намерил книгата, дето му трябва, та Доби намерил вместо него!
— Моля? — не повярва Хари. — А ти откъде знаеш какво е второто изпитание…
— Доби знае, сър! Хари Потър трябва да иде в езерото и да намери свой Уизи…
— Да намеря какво?
— …и да избави Уизи!
— Какво е това „уизи“?
— Уизи, сър, Уизи… Вашия Уизи, дето дал на Доби своя пуловер!
И Доби подръпна стеснения вече кафяв пуловер, който носеше върху шортите си.
— Какво? — ахна Хари. — Те са… те са отвлекли Рон?
— Туй, с чиято загуба Хари Потър няма да се помири, сър! — писукаше Доби. — И ако след час…
— …не го извадиш… — припомни си Хари с ужас, вперил поглед в домашното духче. — Не можеш вече никога да го освободиш… Доби… какво да правя?
— Вие трябва изяде това, сър! — изцвърча духчето и пъхна ръка в джоба на шортите си, откъдето извади кълбо от нещо като лигави сивкавозелени миши опашки. — Точно преди да влезе в езерото, сър… Риборасли!
— Какво правят те? — попита Хари, без да отмества очи от тях.