Хари Потър и огненият бокал

— Трябва да има някакъв начин! — заинати се Хърмаяни. — Винаги има!

Тя като че ли приемаше липсата на достатъчно информация в библиотеката като лична обида — досега винаги бе намирала всичко.

— Знам какво трябваше да направя — рече Хари с разтворена на средата „Палави номера за немирни палавници“, като се облегна назад с наведена глава. — Трябваше да се науча как се става зоомаг като Сириус.

— Да, и щеше да се превръщаш в златна рибка, когато си пожелаеш! — възхити се Рон.

— Или в жаба — прозина се Хари изтощен.

— Необходими са години, докато станеш зоомаг, а после трябва да се регистрираш и още какво ли не — набързо обясни Хърмаяни, като преглеждаше съдържанието на „Редки загадки и техните решения“. — Професор Макгонъгол ни разказа, не помниш ли?… Задължително е да декларираш в отдела „Злоупотреба с магии“… в какво животно се превръщаш и какви са белезите му, за да не злоупотребяваш с това…

— Хърмаяни, аз просто се пошегувах — уморено рече Хари. — Знам, че до утре сутринта не мога да се науча да се превръщам в жаба…

— Уф, никаква полза от това — изпъшка Хърмаяни и хлопна „Редки загадки и техните решения“. — На кого ли му е притрябвало да къдри косъмчетата в носа си?

— Не бих имал нищо против — чуха гласа на Фред Уизли. — Нали всички ще говорят за мен!

Хари, Рон и Хърмаяни вдигнаха погледи — близнаците току-що се бяха появили иззад лавиците.

— Вие какво търсите тук? — попита ги Рон.

— Теб — отвърна Джордж. — Макгонъгол те вика, Рон, а също и теб, Хърмаяни.

— Защо? — изненада се Хърмаяни.

— Не знам… ама беше доста мрачна — отговори Фред.

— Трябва да ви заведем в кабинета й — добави Джордж.

Рон и Хърмаяни погледнаха безпомощно към Хари и стомахът му се сви. Дали професор Макгонъгол щеше да смъмри приятелите му? Сигурно бе забелязала колко много му помагат, а нали той трябваше сам да измисли начин да се справи с изпитанието…

— Ще се видим в общата стая — каза Хърмаяни и се изправи до Рон. И двамата бяха доста угрижени. — Донеси колкото можеш повече книги, чу ли?

— Добре — едва успя да промълви Хари.

В осем часа Мадам Пинс загаси всички лампи и изгони Хари от библиотеката. Олюлявайки се под тежестта на купчината книги, които държеше в ръце, Хари отиде в общата стая, избута една от масите в ъгъла и продължи да търси. Не намери нищо в „Щура магия за луди магьосници“… нищо и в „Справочник по средновековна магия“… Не се споменаваше за подводни приключения и в „Антология на заклинанията от осемнайсети век“, нито в „Страховити обитатели на подводните глъбини“, нито в „Способности, каквито не си знаел, че притежаваш, и как да ги използваш, когато ги откриеш“…

Крукшанкс допълзя, сви се на кълбо в скута на Хари и замърка дълбоко. Постепенно общата стая опустя. Всички весело му пожелаваха успех на другия ден, явно уверени като Хагрид, че той се е подготвил да се представи така блестящо, както направи при първото изпитание. Хари безмълвно им кимаше, сякаш в гърлото му бе заседнала топка за голф. Той прекара двата часа от десет до полунощ сам с Крукшанкс. Вече бе прелистил всичките книги, а Рон и Хърмаяни още ги нямаше.