Хари Потър и огненият бокал

Този час бе идеалното прикритие за таен разговор, тъй като всички се забавляваха и никой не им обръщаше внимание. Вече половин час Хари им разказваше шепнешком на пресекулки своето приключение от предишната нощ.

— И Снейп каза, че Муди е претърсвал неговия кабинет? — прошепна Рон със светнали от любопитство очи, докато отпращаше една възглавница със силен замах на магическата си пръчка (възглавницата прелетя във въздуха и събори шапката на Парвати). — Какво… да не искаш да кажеш, че Муди е тук, за да държи под око не само Каркаров, а и Снейп?

— Ами не знам дали Дъмбълдор му го е възложил, но той очевидно го прави — отвърна Хари и замахна доста небрежно с пръчката си, така че неговата възглавница само се изду като търбух върху чина. — Муди каза, че Дъмбълдор държал Снейп само защото искал да му даде втори шанс или нещо подобно…

— Какво? — извика Рон с изумление, а следващата му възглавница изхвърча право нагоре, блъсна се в полилея и се свлече върху катедрата на Флитуик. — Хари, може би Муди смята, че Снейп е пуснал името ти в Огнения бокал?

— О, Рон — прекъсна го Хърмаяни, клатейки глава скептично, — ние и преди мислехме, че Снейп се опитва да убие Хари, а се оказа, че му е спасил живота, не помниш ли?

Тя отпрати една възглавница, която прелетя през стаята и падна в кутията, в която уж се целеха всички. Хари погледна Хърмаяни и се замисли… Вярно е, че Снейп веднъж бе спасил живота му, но всъщност определено го ненавиждаше, така както е ненавиждал неговия баща, когато са били съученици. Снейп обичаше да отнема точки на „Грифиндор“ заради Хари и никога не пропускаше повод да му наложи наказание, дори бе поискал изключването му от училище.