История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Веднага след като вижда, че настъплението му към крайбрежието е неуспешно, Монтгомъри решава да се върне към първоначалния си план за настъпление, надявайки се да извлече полза от прехвърлянето на оскъдните резерви на противника на север. Това е добре пресметнато решение и още един пример за неговата гъвкавост. Войските му обаче не са толкова гъвкави и поради изгубеното за прегрупиране време новото настъпление започва едва на 2 ноември.
Тази нова пауза, последвала неколкократно отбитите атаки, засилва недо-волството и нетърпението на Лондон. Чърчил е дълбоко разочарован от бавния напредък на офанзивата и с мъка се въздържа да не изпрати на Александър остра телеграма. Гневът му се стоварва върху началника на Имперския генерален щаб генерал сър Алън Брук, който се опитва да успокои воен-новременния кабинет, но вътрешно е разколебан и обезпокоен се пита дали не е сбъркал и дали Монти (Монтгомъри) не е победен. Дори самият Монтгомъри вече не е толкова самоуверен, колкото преди, и в разговори насаме не скрива тревогата си.
Началото на новата атака в ранните часове на 2 ноември също не е убедително и засилва чувството, че офанзивата може би трябва да бъде прекратена. Минните полета още веднъж стават причина за продължително забавяне, а съпротивата се оказва по-твърда от очакваното. Когато се разсъмва, водещата танкова бригада се озовава срещу дулата на гъсто наредените противотанкови оръдия по протежение на пътя Рахман, вместо да са отвъд него, както е било планирано. В това тясно пространство останалите танкове на Ромел я контраатакуват и в продължилата през целия ден битка тя загубва три четвърти от танковата си мощ. Останалите храбро продължават да се държат и така дават възможност на следващите ги бригади да преминат през направения пробив, но и те на свой ред са спрени малко след пътя Рахман. Когато слага край на сражението, британците са загубили почти 200 танка от преки попадения или поради механични повреди.
Макар положението да изглежда мрачно след този осуетен опит за на-стъпление, особено гледано отдалеч, тъмният облак е на път да се разсее, тъй като към края на деня Ромел почти е изчерпал силите си. Фактът, че защитата успява да се задържи толкова дълго, е изумителен. Нейното основно ядро са 2-те танкови дивизии на корпус „Африка“, но дори в началото на битката боевата им мощ е само 9000 души, които в хода на сражението се стопяват до малко повече от 2000. Още по-лошото е, че корпус „Африка“ е останал едва с 30 годни за действие танка, докато британците все още имат повече от 600, така че тяхното превъзходство над германците вече е 20 : 1. Що се отнася до италианските танкове, които са с тънка броня, те са направо разпилени от британския огън и много от оцелелите напускат бойното поле, бягайки на запад.
Тази нощ Ромел взема решение за двуетапно изтегляне на позициите при Фука. То вече е твърде напреднало, когато на 3 ноември следобед пристига заповед от Хитлер, в която се отменя отстъплението и се настоява позицията при Аламейн да се задържи на всяка цена. Така Ромел, който дотогава не си е патил от намесата на Хитлер и не е разбрал необходимостта от неподчинение, спира отстъплението и връща оттеглящите се колони.
Това се оказва фатално за възможностите за ефикасен отпор на по-задни позиции, а опитът да бъде възобновена защитата на позициите при Ал Ала-мейн сеоказва напразен. На 3 ноември оттеглянето на запад е забелязано и съобшено от въздушното разузнаване, което, естествено, стимулира Монт-гомъри да продължи натиска. Въпреки че два опита да се заобиколи преград-ният огън на противника през деня са осуетени, същата нощ една нова пехотна атака в югозападно направление (от 51-ва и 4-та индийска дивизия) успява да извърши пробив точно между корпус „Африка“ и италианците. Скоро след разсъмване на 4 ноември трите танкови дивизии преминават през мястото на пробива и се разгръщат, за да се насочат на север и да прекъснат пътя на противника за отстъпление по крайбрежния път. Разширяването на пробива им е подсилено от моторизираната новозеландска дивизия и от 4-та танкова бригада, която е на пряко подчинение при нея.
Сега се открива великолепна възможност за отрязване пътя на цялата армия на Ромел и за унищожаването й. Тази възможност става още по-голяма, когато командирът на корпус „Африка“ Тома е пленен в настъпилия хаос сутринта и заповедта за отстъпление е дадена едва следобед, а закъснялото разрешение на Хитлер за него е получено едва на другия ден. Но веднага след като Ромел нарежда да отстъпят, германските войски започват да се придвижват много бързо, натъпкани в моторните средства, които са им останали, докато британските действия страдат от старите си недостатъци, свързани спрекалена предпазливост, колебание, бавно придвижване и ограничено ма-невриране.