Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Юги и Зан се спогледаха с каменни изражения.
— Не позволявай да завземат батареите — рече водачът на Либера Драмач. — Аз ще се заема с моста. Трябва да ги изтикаме на северния бряг.
Главнокомандващият кимна.
— Нека Оча и Шинту бъдат благосклонни към теб — рече и пришпори коня си, последван от телохранителя си. Юги чу бойния му вик и видя как войниците се стичат към него, за да препречат достъпа на Различните твари до батареите.
Юги погледна през рамо към Номору.
— Ще можеш ли да възпламениш експлозивите с изстрел? — попита той.
— Скрити са под моста. Освен това е тъмно — рече тя. — Няма да е лесно. — Тя се смъкна от седлото зад него. — Но ще се опитам.
— Не забравяй вещерите. Могат да спрат куршума.
— Ще бъдем готови — обеща Сестрата. — Могат да спират снаряди, но куршумите са много по-малки и по-бързи. Ще се погрижим да стигне до целта си.
Погледът му пробяга по белезите на лицето й.
— Ще ти дам знак със сигнална ракета — каза Юги и се потупа по колана, където висеше неголям цилиндричен предмет. — Не се колебай.
— Няма — усмихна се разузнавачката.
Двамата постояха мълчаливо един до друг. Имаше още нещо, което трябваше да се каже, но никой не посмя да го изрече. После предводителят на Либера Драмач пришпори коня си към онази част от войските, където се развяваше знамето на организацията.
Докато препускаше натам, мъжът долови мириса на пот, на щавена кожа, оръжейна смазка и кръв, ала въпреки всичко това не можеше да се отърси от усещането, че сънува. Обстоятелството, че миналата вечер не бе пушил от любимия си амаксов корен, както и появата на речните духове бяха обгърнали всичко в някаква призрачна мъгла. Сякаш всички участваха в някаква игра, в която залозите бяха разни дреболии, а не човешки животи. Юги не можеше да каже колко души щяха да умрат тази нощ, нито пък колко бяха загинали досега. И преди бе навестяван от това усещане за нереалност, но никога досега не бе ръководел толкова мащабна операция. Войната беше прекалено голяма лъжица за неговата уста и единствената му защита бе да не мисли за нея.
Юги се протегна и грабна знамето. Погледите на всички наоколо бяха приковани в него и надеждата грееше по лицата, облени от зеленикавото сияние. Струваше му се по-лесно да стори онова, което трябваше да направи, отколкото да продължи да мисли за него. Той вдигна меча си и изкрещя:
— Либера Драмач! Да си възвърнем моста!
Одобрителният рев, който нададоха бойците му, за малко да го оглуши. Сетивата му бяха изострени до краен предел, кръвта туптеше в слепоочията му, а мъглата бе изчезнала. Изведнъж всичко наоколо придоби кристална яснота. Вятърът фучеше около него, а краищата на завързаната на челото му кърпа плющяха около лицето му като вимпели.
— Напред!
Войниците се втурнаха към моста като опияняваща вълна, която го понесе на гребена си. Редиците пред тях се разтвориха, за да ги пропуснат, а мнозина от поддръжниците на Империята се присъединиха към тях. Последвалият сблъсък между Либера Драмач и Различните зверове бе титаничен.
Юги бе един от малцината, които яздеха; конниците се движеха малко по-назад и използваха предимството на по-високата си позиция, за да стрелят по Различните от близко разстояние. Предводителят на Либера Драмач стреляше, презареждаше, пак стреляше и пак презареждаше, изтегляйки затвора на пушката си всеки път със завидна лекота, като контролираше коня единствено с коленете си. Куршумите му поразяваха мишените със завидна точност сред фонтани тъмна кръв; един гаурег се сгромоляса на земята с дупка в масивния си врат; гибелюспер рухна бездиханен с пробит череп, а една фурия получи три изстрела в гърбицата си, докато жизненоважните й органи престанат да функционират и тя се строполи сред гъмжилото от мъртъвци. Единственото, за което мислеше мъжът, бе прицелване, натискане на спусъка и презареждане; този цикъл бе прекъснат едва когато барутът в оръжието му свърши и той трябваше да отвори барутната камера, за да я напълни.
Беше зает точно с това, когато страничните редици внезапно се понесоха към него и конят му залитна и изцвили уплашено, преди да връхлети върху група мъже. Пушката на Юги падна от ръката му, докато се опитваше да запази равновесие; в крайна сметка успя да се задържи на седлото, ала в следващия миг гаурегът, който бе причината за настаналия смут, сграбчи главата на коня в масивните си лапи и строши врата му със светкавично движение.