Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Ето кое е добре казано! — каза дожът с пресилена усмивка. — Ако Луиджи се постави начело на войските, земята ще потрепери, морето ще стане червено от кръвта на нашите неприятели. Чувствам желание за разрушение, което единствено зрелището на моите смазани врагове ще утоли!
В този момент същата почетна дама се появи отново в апартамента на дожесата.
— Посланикът на Франция! — съобщи тя.
— Маркиз Бофор е добре дошъл при нас — каза Катерина.
— В палата на дожовете и апартаментите на жените станаха салони за приеми — каза Тадео Моро на Силвио Зиани.
Слугите отстраниха завесите и представителят на крал Хенри се появи на прага, правейки почитателен реверанс.
— Извинете, Величество — каза той първо към дожесата с учтивост. — Простете ми, че се осмелявам да проникна в едно светилище, което не е достъпно за всички смъртни.
— Смятайте, господин маркизе, този прием в моя будоар, като знак за високо уважение — отговори дожесата.
— Виждам събрани пред мен водачите на тази велика държава — каза френският благородник, обръщайки се към дожа и двамата патриции, които отговориха на поздрава му. — Имам щастието да се представя пред вас с превъзходни новини, които ще ви зарадват, не само вас, но също и моя твърде милостив господар, кралят на Франция.
— Какво е съдържанието на тия телеграми, господин маркизе? — попита дожът.
— Те пристигнаха от Рим, в момента!
— От Рим? От кого в Рим?
— От посланика на Франция, който е там — отговори маркиз Бофор. — Съобщението се касае за една аудиенция при папата.
— Можете ли да ни съобщите това, което са узнали? — попитаха патрициите.
— Тъкмо тази е целта на посещението ми — отговори маркизът. — Негово Светейшество се отказа да води кървава война срещу Венеция.
— Как? Папата? Каква е тази промяна? — запитаха изненадани венецианците.
— Да благословим това щастливо събитие! — каза френският благородник.
— Дали тези новини не са преувеличени, господин маркиз? — попита дожът.
— Негово Величество изглежда недоволен — каза благородникът.
— Ние се приготвяме за война — отговори студено Луиджи.
— Да бъде благословено небето — каза посланикът на Франция. — Едно голямо нещастие се е отвърнало от Венеция. Войниците на папата вече са получили заповед да не продължават похода си и галерите не са напуснали пристанищата!
— Този обрат е чуден, почти невероятен — каза дожесата.
— И кому дължим това? Без причина не е! — каза управителят на Сан Марко, винаги важен и последователен.
— О, разбира се! — каза Катерина. — Посланикът на Франция е употребил сигурно цялото си влияние, за да смекчи папата и да го накара да промени решението си.
— Не се осмелявам да противореча на Нейно Величество — отговори маркиз Бофор. — Това влияние сигурно е упражнено… но истинската причина за този неочакван обрат е енергичната намеса на един богат чужд благородник, заселил се в Рим, към когото Негово Светейшество се отнася с голямо уважение!
— Казаха ли ви неговото, име, господин маркиз? — попита дожът.
— Не е ли той граф Санта Рока? — добави Тадео Моро, развълнуван.
— Да, Ваше Превъзходителство. Такова е името на този благородник — каза посланикът, — завършвайки доклада си пред тримата благородници, занемели от учудване.
44. Корзо в Рим
Марино Маринели бе отстъпил на молбите на Франческо Боргез и бе се настанил в палата на последния през своето пребиваване в Рим.
Определени му бяха най-хубавите апартаменти. От прозорците си той можеше да съзерцава замъка Сан Анж и Тибър, или да се наслаждава на розовите храсталаци или редките цветя, които цъфтяха в парка.
Оргосо пристигна в Рим, за да постави началника си в течение на извършените работи на острова.
— Двадесет от най-хубавите и най-здравите гондоли, които са построени досега във Венеция, са на котва в пристанището на Санта Рока! — докладва той. — Пет кораба и един великолепен адмиралски кораб ще пристигнат от Неапол!
— Напреднали ли сте в постройката на укрепленията? — попита Марино.
— Около хиляда работници — отговори Оргосо, — хиляда смели и пъргави хора, работят по укрепяването на палата, до който, според вашите предписания, се издига една църква. Жулио Верди е преобърнал водолазния звънец в голяма камбана и един от нашите бързи кораби вече я носи от Неапол!
— А малките къщи, които се строят до скалите, готови ли са?
— Те са даже обитаеми! На четирите ъгли на острова, всред колибите, се издигат четири сгради с по-големи размери, в които живеят Фалие, Анафесто, Манжили и Граси!