Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Луала затвори вратата зад себе си, после последва Горо, водейки своето протеже, за което се грижеше повече, отколкото за себе си.
Негърът се спря и се ослуша за момент. Не чу никакъв подозрителен шум наоколо. После слезе бързо до брега, скочи с пъргавината на котка в една стара гондола, която бе привързана там, и помогна на Анунциата и старата просякиня да се настанят вътре.
— Нека Луала и Анунциата се направят малки, колкото е възможно, за да не се виждат — препоръча Горо с нисък глас.
После той взе едно гребло, поставено надлъж в лодката от брега.
— Всичко върви добре — каза той, — нищо вече не може да ни издаде. Водата не оставя следи.
Внезапно старата просякиня показа с пръст към брега, осветен от светлината на кръчмата.
— Виж там! — каза тя на негъра. Те пристигнаха бързо! Виждаш ли сенките им, които се промъкват по дължината на къщите?
— Те са четирима — промърмори негърът. — Пиетро, Себастияно и други двама.
— О, Боже! — въздъхна Анунциата, обзета от ужас. — Те могат да ни видят!
— Охо! — избухна Горо в своя подигравателен смях. — Те пристигат четвърт час по-късно. Негърът е по-бърз от тях.
— Благодаря ти, Горо, че навреме ни предупреди. Тия тигри искаха да ни изненадат, както спим, гледай ги! Ето, виж ги, как се промъкват, проклетите шпиони!
— Гнездото е празно; птичките са отлетели! — каза Горо, смеейки се на полицаите, които се отправиха към напуснатата колиба.
Гондолата се отдалечаваше все повече. Бегълците пътуваха покрай големия остров Джудека, с многобройните вили.
— Успокой се, Анунциата, успокой се — каза старата на момичето, което трепереше от студ и страх.
Тя го покри с мантията си.
— Ние сме спасени сега. Те не ще ни достигнат вече.
— Къде ще избягаме? — попита момичето.
— Колкото е възможно по-далече — отговори Горо. — В Джорджия!
— И кога смяташ да се завърнеш във Венеция? — каза просякинята учудена.
— Утре по обяд! — отговори негърът.
— Не познавам никого в Джорджия, — каза старата.
— Толкова по-добре! Горо познава там един добър лодкар!
— И ти искаш да ни заведеш при него?
— Той ще вземе Луала и Анунциата в своята лодка и ще ги отведе по-далече!
— Къде?
— В Брандоло, а оттам на континента!
— Щом стигнем там, казваш, ще чакаме?
Негърът поклати глава.
— Не — каза той. — Те не трябва да чакат, а да продължат пътуването си! Луала има ли пари?
— О, Свети Марко! — извика старата, вайкайки се, — аз оставих всичко в колибата си, тъй като нашето бягство бе така непредвидено и бързо. Тия негодници ще ми вземат парите. Те ще си ги поделят!
— Не се безпокойте! — каза негърът, пъхайки ръка в джоба на панталона си, — ето за Луала!
Казвайки това, той подаде на старата жена кесията, която бе получил от Силвио Зиани.
— Виж това е забавно — добави той смеейки се, — Луала и Анунциата ще избягат с парите на великия капитан!
Просякинята никога не бе притежавала толкова голяма сума.
— Това е един подарък от великия капитан — заяви Горо. — Той ще даде още повече на Горо. Луала и Анунциата имат дълъг път пред тях и тази кесия не ще им бъде достатъчна.
— Благодаря, благодаря, Горо, каза старата покъртена.
— Той е по-великодушен, отколкото можех да вярвам — извика Анунциата. — Той се жертвува за нас!
— Нека Луала не се застоява в Брандоло — каза Горо. — Никой не знае целта на нейното пътешествие, даже и старият гондолиер, при когото Горо ще я заведе!
— И къде ще отидем?
— По-далеч и по-далеч към юг! — отговори негърът. — Към Рим, където Луала и Анунциата ще намерят сеньор Марино, ако стигнат навреме!
— Моя Марино, моя скъп Марино! — извика Анунциата, чието натъжено лице се бе преобразило от радост.
— Той щеше да дойде да търси Луала тази нощ, ако не бе принуден бързо да бяга! Сега той е разпънал платната към юг и ще бъде в Рим, преди Луала и Анунциата да пристигнат! Горо не знае, колко време може да трае неговото пътуване, но Луала да потърси и да се осведоми в града!
— Ха, ха. Зная, защо отива той там — каза просякинята смеейки се, — зная, мое съкровище!
— Кажете ми, добра Луала! — попита младото момиче.
— Той отива при папата, за да издейства едно освобождение за теб! Женитбата с шамбелана трябва да бъде анулирана! Папата тогава ще благослови съюза ти с Марино и ти ще станеш красивата сеньора Маринели. Каква радост ще бъде това, Анунциата?
— Вие ми разказвате басни! — каза младото момиче.
— Които скоро ще станат действителност, мое съкровище — подзе просякинята.
Негърът гребеше неуморимо и гондолата напредваше така бързо, че при зазоряване бегълците съзряха камбанариите на малкия градец Джорджия, забулено в мъглата всред лагуните.