Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Вече е пладне — каза старият рибар. — Направете по-добре една малка почивка. По обед слънцето е много горещо. Ние ще тръгнем вечерта!
— Благодаря — каза Луала зарадвана.
Старата жена действително считаше за по-добре да тръгнат късно за Брандоло или за Валто: рибарят не би могъл тогава да забележи тръгването на бегълците от последния пункт.
Лозика разстла едно легло и спусна завесите на прозореца.
— Разположете се както ви е удобно — каза тя, — и си отпочинете добре. Ще ви събудим, когато стане време.
Луала поблагодари на рибарката за грижите и от свое име и това на Анунциата. Джеронимо и жена му излязоха от къщата.
— Не забеляза ли нещо? — каза тя на съпруга си, щом излязоха вън.
Старецът поклати глава.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
— Има нещо, което ми изглежда мистериозно в тия две жени, каза тя. — Слагам ръката си в огъня, ако това момиче е дъщеря на старата просякиня. Те двете съвсем не си приличат.
42. Граф де Санта Рока
Когато Марино здрав и читав се прибра на кораба, забеляза с какво безпокойство ги очакват, него и д’Артенай. — Но вие се връщате сам! — извика Фалие.
— Така трябваше да се постъпи! — подзе Маринели. — Полицаите от палата на дожовете ни изненадаха. Храбрият д’Артенай се пожертва. Той отиде при Силвио Зиани. Дано нищо не му се случи!
— Срещнахте ли негъра? — попита Оргосо.
Маринели не може да схване смисъла на този въпрос.
— Горо ли? Какво желаете да кажете?
— Той ви е така предан. Скочи във водата и заплува към брега, понеже вярваше, че се намирате в опасност! — отговори Фалие.
— Тогава той е загубен! — извика Марино, изплашен. — Венеция е пълна с шпиони!
— Не зная… Когато размислих… започнах да подозирам… — започна колебливо Оргосо. — Нямам доверие в този негър.
— Как, вие го смятате способен да ни предаде?
— Неговата външност, неговото умилкване, всичко ми изглеждаше, че е предателско!
— Вие съдите погрешно, Оргосо!
— Дано така да бъде! — подзе последният. — Но ние ще видим тая нощ, кой от двамата ни има право.
— Научихте ли това, което искате да узнаете на всяка цена? — запита Анафесто.
— Да, узнах сега всичко, мои приятели! — отговори Маринели. — За нещастие страхувам се, да не заплатя това сведение с една скъпа жертва, д’Артенай дали ще се върне?
— Той е ловък и умен! — каза Граси. — Ще ни покаже, че е достоен да служи под вашите заповеди, Маринели. Вие знаете добре, че небето го закриля…
Фалие го прекъсна.
— Погледнете там! — каза той. — Не виждате ли множество лодки, които идат към Лидо?
— Сигурно са венецианци, които си правят разходки. Пет лодки са — каза Оргосо.
— Шест! — извикаха Анафесто и Граси.
— Те се отправят към нас. Познах в средата лодката на д’Артенай.
— О, Боже! — извика Маринели. — Това е той. Връща се!
[??? (Липсват страници 433–448)]
— Тогава вие мислите, че този чужденец е поставил богатството си на разположение на папата, за да подпомогне да води войната?
— Така ми се струва — отговори управителят. — Неговите двадесет галери придадени към седемдесетте на папата, ще образуват една мощна флота, която ще блокира нашите води.
— И този Боргез е един опитен генерал, преминал много опасности! — прибави дожът.
— Съпруже мой, той ще намери във вас своя господар — каза Катерина. — Сигурна съм. Колкото строг, колкото твърд да бъде този Боргез, вие ще бъдете по-немилостив от него. Познавам вашата енергия.
— Надявам се след един час да получа пълните новини, които ще бъдат изпратени от Рим на френския посланик — каза управителят. — Този дипломат ни е предан изцяло. Той ще ни съобщи новините, щом пристигнат.
— Не можем ли да разчитаме на ефикасната подкрепа на Франция? Крал Хенри IV се показва голям приятел на Венеция и името му е вписано в златната книга — каза Силвио Зиани.
— Той е добър приятел на Венеция — отговори управителят, — но не ще се осмели да ни унижи, като ни предложи помощта си! Нещо повече — подзе Моро, — той е добре разположен към нас, макар че Мария Медичи, неговата съпруга, да не ни съчувства. Знаете добре, че тя е тясно свързана с Рим, както крал Хенри към Венеция.
— От кога царицата на морето има нужда от помощта на другите? — попита дожесата с упрек. — Виждам в мрачния и горд поглед на моя съпруг, че ще даде един блестящ отговор на предизвикателствата на своите неприятели. Чета в душата му: Луиджи Гримани ще бъде победител. Казват за старите дожове, че разпенените вълни се смекчавали пред техния гняв. Е добре, и ти също, мой съпруже, ще накараш морето да замълчи и ще наложиш волята си!