Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Бледи лъчи само можеха да достигнат до това място, където беше вечна нощ.
В коридорите нямаше нито някой полицай, нито някой пазач. Веднъж само през деня прислужниците в затвора идеха да донесат храна на затворниците и да напълнят стомните им с вода.
Горо, като разбра, че е сам, се отправи към една от вратите, покрити с ръжда.
Изведнъж той направи движение да се отдръпне. От подземната дупка долитаха оплаквания.
— Нещастие, нещастие! Убий ме по-добре! Марино, скъпи сине, къде си ти? Марино, върни се в страната, ела да освободиш своя нещастен баща. Ела бързо, ела бързо! Скоро ще бъде вече късно!
Негърът остана неподвижен. Той затрепери от студ и страх.
— Това е дожът! — промълви той. — Неговият син му се явява.
Той бутна леко тежката врата. Тогава оплакванията престанаха. Не се чуваше друго, освен дрънканията на оковите.
Горо отвори вратата предпазливо. Той погледна наоколо. Намираше се в една тъмна стая, с кръгла стена, откъдето една тясна стълба водеше в подземието.
— Кой иде? — подзе гласът. — Кой си ти, който идеш при Марино Гримани? Говори. Кажи ми, ако си Луиджи, който иде да убие своя баща!
— Нека Негово Величество не се страхува! — отговори Горо с нисък глас. — Не е нито някой палач, нито дожът, който слиза при Негово Величество. Той е един негър, един роб, който беше на служба при Марино.
— Истина ли казваш? — запита старецът с глас, който трепереше от радост и надежда. — Ела, ела да ми кажеш какво става, къде се намира скъпият ми син. Не, ти не можеш да лъжеш, нямаш интерес да го направиш. Дожът, който лежи в страшните „пози“, не може нито да те възнагради, нито да те накаже; погледни неговото безсилие!
— Горо говори от името на истината, Ваше Величество — каза негърът, слизайки по каменните стъпала, които водеха в дупката. — Марино е жив. Марино е свободен!
— Как? — извика нещастният дож. — И той ли е бил затворен?
— Той бе изпратен в каторгата, загдето е направил опит да освободи Ваше Величество.
— О, какво безчестие! — извика дожът.
— Там горе, в палата, мислят, че Марино е мъртъв. Но напротив, той е жив и се приготвя да спаси своя благороден баща!
— Знаеш ли, сигурен ли си в това? — попита старецът недоверчиво. — Ако Съветът на тримата и дожът го смятат за мъртъв, съмнявам се в твоите думи.
— Горо беше на кораба на благородния Марино. Величество! Фалие, Оргосо, Манжили, Анафесто са минали на негова страна!
— Какво казваш, синко? Тия благородници са останали верни на моето дете.
— Броят на поддръжниците на благородния сеньор се увеличава всеки ден. Той знае всичко, което се е случило. Знае, че Негово Величество лежи в затвора и се е заел да отмъсти ужасно за благородния си баща. Нека Негово Величество да не издава нищо и да не повтаря пред стражата на сън, че Горо е идвал да му говори. Никой не трябва да подозира, че Горо е виждал Негово Величество! Горо е донесъл тия плодове за великия сеньор!
Негърът потърси в тъмнината ръцете на стареца и му постави плодовете, които му бе донесъл.
— Благодаря, синко… Но кой си ти? — попита нещастникът покъртен.
— Горо някога се числеше към наемните убийци на инквизицията. Той бе получил пари, за да убие Марино… и би го направил, ако Марино не бе победил Горо. И от негов неприятел Горо стана негов слуга Величество!
— И какво правиш сега във Венеция? — подзе дожът.
— Сеньор дойде тук с кораба си. Никой не го подозираше. Никой не знае даже, че галерите, построени в корабостроителниците във Венеция, са определени за него!
— Той значи подготвя големи неща? А ти защо си тук, негре?
— За да наблюдава всичко, да прониква навсякъде и после да осведомява сеньор… Но Горо чувства, че постелята на Негово Величество е влажна и гнила.
— Тъмничарят не ми донася друга — отговори тъжно старецът. — Съветът на тримата му е забранил. Смъртта ще бъде едно освобождение.
— Нека Негово Величество мисли за своя благороден син, който ще го спаси. Горо ще донесе прясна слама и нещо да се покрие Негово Величество.
Горо, който познаваше местата в дъното на затвора, се изкачи по хлъзгавите стъпала с голяма сръчност, без шум и стигна до един склад, пълен с разни предмети, предназначени за затворниците. Той грабна бързо един сноп слама, две вълнени покривки и се завърна да приготви постеля за дожа.
После негърът поздрави кратко и си тръгна, защото беше чул над главата си стъпките на пазачите, които идеха да поемат нощната си служба.
Не беше ли и той на служба? Неговите думи бяха причинили неописуемо страдание на дожесата и тъй като мисията, с която се бе нагърбил, не бе още изпълнена, гордата владетелка щеше да стане негова играчка.