Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Вземете меча ми — изкомандва той. — Използвайте го, за да избиете жените и децата си. Това ще бъде по-милостиво, отколкото онова, което Мрачният Рал ще направи с тях. Имайте куража да им спестите мъченията, които ще изпитат. Дарете ги с щедростта на бързата смърт. — Втренчените в него лица се вкамениха.
Калан чу как някои жени започнаха тихо да плачат, притискайки децата си. Старейшините, все още под влияние на неочаквания ужас, не помръдваха. Най-накрая очите им се отклониха от гневния поглед на Ричард. Когато на всички стана ясно, че нямат смелостта да поемат меча от ръката му, Ричард старателно го пъхна обратно в ножницата, сякаш за да удължи с един миг последния им шанс за спасение — недвусмислен жест, показващ, че старейшините са отхвърлили завинаги протегнатата ръка на Търсача. Окончателността на този жест беше ужасяваща.
Накрая той отмести гневния си поглед от тях и се обърна към Калан с променено лице. Когато срещна очите му и видя тяхното изражение, тя преглътна тежко. Това беше поглед, изпълнен със силна болка за хората, които бе започнал да обича, но на които не можеше да помогне. Когато пристъпи към нея и нежно хвана ръката й, всички очи бяха приковани в него.
— Да си стягаме багажа и да си вървим — каза меко. — Загубихме много време. Надявам се да не е било фатално — сивите му очи бяха влажни. — Съжалявам, Калан… че направих грешния избор.
— Не е вярно, Ричард; те го направиха. — Нейният гняв към старейшините също беше стигнал връхната си точка, една затворена врата пред надеждата за спасение на тези хора. Тя престана да се притеснява за тях; те бяха живи мъртъвци. Пред единствената предоставена им възможност за спасение те бяха предпочели съдбата си.
Когато минаха покрай Савидлин, двамата мъже за кратко стиснаха ръцете си, без да свалят поглед един от друг. Никой от хората не понечи да си тръгне; всички стояха по местата си и гледаха как двамата чужденци забързано минават покрай тях. Неколцина протегнаха ръце да докоснат Ричард, а той, неспособен да ги погледне в очите, отвърна на безмълвната им демонстрация на чувства със стискане на ръце.
Двамата събраха нещата си от къщата на Савидлин и пъхнаха пелерините в раниците си. Мълчаха. Калан се чувстваше празна, изстискана. Когато най-накрая очите им се срещнаха, двамата едновременно се хвърлиха в обятията си — една безмълвна прегръдка, чрез която споделиха мъката за новите си приятели, за онова, което и двамата знаеха, че ще сполети народа на Калните. Бяха заложили на карта единственото, с което разполагаха — времето. И загубиха.
Щом се разделиха, Калан пъхна и последните вещи в раницата си и затвори капака. Ричард извади отново пелерината си. Тя видя как той бърка в нея и рови с неспокойни пръсти. Приближи се към вратата на светло и погледна вътре, преобръщайки всичко наопаки. Ръката, държаща раницата, се отпусна и лицето му се вдигна нагоре към нейното, в изражението му имаше безпокойство.
— Няма го нощния камък.
Начинът, по който го каза, я уплаши.
— Може би си го оставил някъде…
— Не. Никога не съм го изваждал от джоба си. Никога.
Калан не разбираше защо се притеснява толкова много.
— Ричард, той сега не ни е нужен, вече преминахме през просеката. Сигурна съм, че Ейди ще ни прости, че сме го загубили. Има много по-важни неща, за които да се безпокоим.
Той пристъпи към нея.
— Ти не разбираш. Трябва да го намерим.
— Защо? — намръщи се тя.
— Защото мисля, че той може да събужда мъртвите. — Тя зяпна. — Калан, мислих за това. Спомняш ли си колко беше нервна Ейди, когато ми го даваше, как се оглеждаше, докато го прибера? И кога започнаха да ни преследват сенките в просеката? След като го извадих от джоба си. Спомняш ли си?
Тя ококори очи.
— Но дори да го използва някой друг, тя каза, че той ще работи само за теб.
— Тя имаше предвид светлината му. Не каза нищо за събуждане на мъртвите. Не мога да повярвам, че не ни е предупредила.
Калан се огледа замислено наоколо. Явно започна да си припомня нещо и затвори очи.
— Да, Ричард, предупреди те. С магьосническа загадка. Съжалявам, никога не се бях замисляла над това. Това е обичайно при чародейките. Те не винаги казват направо онова, което знаят, не предупреждават директно. Понякога крият думите си в загадка.
Ядосан, Ричард се извърна към вратата.
— Не мога да повярвам. Светът се разпада, а тази старица си играе на загадки — той удари с юмрук рамката на вратата. — Трябваше да ни каже!
— Ричард, може би е имала причина, може би това е бил единственият начин.
Той погледна замислено през вратата.