![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Бях при майсторката на маски. — Тя се засмя, когато той отново я пусна на пода.
— При майсторката на маски? Сама?! Защо? — Той се намръщи неодобрително, но Муун оцени неговата загриженост.
— Ти трябваше да почиваш. — Тя продължи да се усмихва. — Намерих я. И Б.З., няма да повярваш… — Тя млъкна, като си спомни, че хазайката все още е там. Б.З. погледна през рамо, окашля се.
— Добре, добре, инспектор. — Жената вдигна добродушно ръце. — Разбирам от намеци. — Тя мина покрай тях и се отправи към вратата на собствения си апартамент. — Той се разтревожи за теб. — Тя намигна доста явно на Муун. — Дръж го в напрежение и той няма да замине на друг свят без теб, дете! — допълни тя, после отвори вратата и изчезна.
Б.З. погледна смутен към тавана.
— Сега разказвай. Намери ли го?
— Да! И Б.З.… когато К.Р. Аспунд изпадна в транс, тя е била тази, която ми е казала да се върна.
Трябваше му една секунда да го възприеме.
— Тя е сибила? Тук?
Муун кимна, загубила своята недоверчивост. — Единствената, за цялата галактика…
— Какво й каза? — Изведнъж той се бе ядосал.
Сега тя разбра. Негодувание и разочарование размътиха погледа й. Тя отстъпи назад от него.
— Казах й, че искам да намеря Спаркс. — Това е всичко, което имаш право да знаеш.
— Нямах предвид това. — Той потисна кашлицата си и обузда лошото си настроение. — Аз… аз се страхувах, че ще ме изоставиш — промърмори той, засрамено и неловко, — без дори да ми кажеш едно сбогом.
— Б.З., никога не бих… не на теб. Не на теб. — Тя взе ръцете му в своите — като обещание и ги целуна с тиха тъга.
Той я пусна неохотно, неочаквано смутен от размъкнатия си вид.
— Какво научи? Виждала ли го е тя?
— Фейт не знае как да се свърже с него. — Муун видя, че той вдигна глава. — Но тя ми каза за някого, който може да стори това. Казва се Персийпион. Има казино.
Тя мислеше, че е разочарован. Но той кимна.
— Вярно. Зная това място. Ще отидем там. — Той погледна към тънката стълба, която се извиваше към по-горните етажи, после към стаята, която бе тяхна за една нощ. — Само да… си взема палтото.
39
— Ей, ти там… здравей, сладурче… добре дошла в казиното, прахосничке…
Тор се подпря апатично до една колона, поздравяваща безличната тълпа, която се изливаше към звънтящите огледала с беззвучна монотонност. Тя потисна една прозявка, устата й се сбърчи от усилие — опитваше се да запази грима си непокътнат. Току-що бяха отворили и щяха да работят до свършването на карнавалната нощ и настъпването на деня на Промяната. Подобно на някого, който бе готов да започне живот на принудителен аскетизъм, фестивалната тълпа беше ненаситна във всичките си апетити, а Сорс искаше да я изцеди до последна капка.
Всичко, което искаше Сорс, Тор беше длъжна да го осигури. Той беше докоснал бюрократичната планина с всемогъщия си, деформиран пръст и тя се бе превърнала в една безпрепятствена равнина Той бе дал благословията си за брака й с Оийрезубол и можеше да организира нейното напускане на този свят преди чуждоземните да сложат капака върху ковчега на Зимата и здраво да го заковат. След още само няколко безкрайни часа това казино ще бъде затворено завинаги, поне що се отнася до нея. Мина й през ума, че това място ще й липсва, и това я изненада. Но казиното бе пълно с хора, които живееха и не се страхуваха от промени, хора от различни светове, толкова различни, че тя почти не можеше да ги разбере. Светове, на които искаше да отиде, и сигурно ще отиде, благодарение на Оийрезубол и Сорс.
Тя изживя един момент на мимолетно съмнение, че действително ще стане жена на Оийрезубол. Законният брак с чуждоземец беше тежък и грозен като верига. Да бъде свързана с Оийрезубол завинаги… Оийрезубол, който изпитваше страст към Персийпион, не към Тор Стархайкер Ще трябва ли тя да носи тази проклета перука, тази изписана, фалшива обвивка винаги? Ако й омръзне Оийрезубол може много бързо да се освободи от него. Веригите се правят, за да бъдат разкъсвани.
— Ти наистина изглеждаш като победител… ало, ти, там… — Тя спря посред поредното подмятане, устата й провисна. — Ваше величество?
Момичето с бяла плитка и номадска туника я погледна странно объркано, а погледът й беше достатъчен, за да убеди Тор, че беше сбъркала. Но момичето застана пред нея, без да усеща блъскането на тълпата, която се точеше покрай нея.
— Вие ли сте Персийпион?
Тя се усмихна ослепително.
— Само евтина имитация, дете. Но, кълна се в името на боговете, ти си висококачествено копие на кралицата.
— Аз… — Момичето не изглеждаше много поласкано от сравнението. — Изпраща ме Фейт.