Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Дотам ли стигнахте, че да отвличате мъже по коридорите, Теслин? — попита другата Айез Седай. — Мъж, който не може да прелива, едва ли представлява интерес за теб. — Ниска и светлолика, в обшита с дантела сива рокля, тя цялата сякаш бе изтъкана от хладна, лишена от възраст елегантност и самоуверена усмивка. Мат въздъхна. Явно беше привлякъл вниманието на най-свирепите псета в двора. Том така и не беше сигурен дали Джолайн или Теслин отговаря за пратеничеството на Елайда, но пък Мерилил със сигурност предвождаше идиотките, които бяха подлъгали Егвийн да стане тяхната Амирлин.
Мат направо можеше да се обръсне с усмивката, с която й отвърна Теслин.
— Не ми се преструвай, Мерилил. Мат Каутон е интересен за нас, и още как! Такъв като него не може да крачи на воля. — Сякаш него изобщо го нямаше тук и не ги слушаше!
— Я стига сте се боричкали за мен — каза той и се дръпна, но нито едната, нито другата го пусна. — Тоя дворец е пълен с мъже!
Пет чифта очи го накараха да съжали, че си е отворил устата. Айез Седай наистина нямаха чувство за хумор. Той дръпна малко по-силно и Вандийн — или Аделиз — също дръпна толкова рязко, че почти му откъсна ръкава. Вандийн беше, реши в края на краищата той. Тя беше Зелена и на него винаги му се струваше, че й се иска да го обърне с хастара наопаки, само и само да измъкне тайната за медальона му. Но която и от двете да беше, тя му се усмихна, отчасти разбиращо, отчасти с насмешка. На него обаче хич не му беше до смях. Другите престанаха да го гледат. Все едно че беше изчезнал.
— Това, което му трябва — каза твърдо Джолайн, — е да бъде поставен под стража. Заради собствената му сигурност, че и повече. Трима тавирен от едно и също село! И единият от тях самият Прероден Дракон? Мат Каутон би трябвало незабавно да бъде отведен в Бялата кула. — А той, глупакът му с глупак, си беше помислил, че е хубавелка.
Мерилил само поклати глава.
— Доста надценявате положението си тук, Джолайн, ако си въобразявате, че ей така ще ви позволя да отведете момчето.
— Вие надценявате своето, Мерилил. — Устните на Джолайн се извиха хем надменно, хем снизходително. — Или може би разбираш, че единствено желанието ни да не оскърбим Тилин ни въздържа да ви ограничим на хляб и вода, докато върнем самите вас в Кулата?
Мат очакваше Мерилил да се изсмее в лицето й, но тя взе че сведе глава.
— Не бихте посмели. — Айезседайската невъзмутимост се бе изписала като маска на лицето на Сарейта, но задъханият й глас издаде красноречиво, че наистина е само маска.
— Това са детски игрички, Джолайн — промърмори сухо Вандийн. А бе май че тя беше все пак. Като че ли само тя от трите не изглеждаше особено притеснена.
На бузите на Мерилил избиха петна, сякаш белокосата жена бе проговорила на нея, но погледът й стана малко по-твърд.
— Едва ли можете да очаквате, че ще отстъпим и ще си отидем кротко — каза тя решително. — И при това сме пет. Седем, ако броим Нинив и Елейн. — Последното явно й хрумна в момента и при това го изрече с голяма неохота.
Джолайн повдигна вежда. Кокалестите пръсти на Теслин не отхлабиха хватката си повече от тези на Вандийн, но тя изгледа Джолайн и Мерилил с неразгадаема физиономия. Странни бяха тия Айез Седай — човек никога не знаеше какво да очаква от тях преди да е станало твърде късно. Дълбоки течения имаше тук. Дълбоките течения около Айез Седай можеха така да повлекат човек, че да го удавят. Май беше време да се опита все пак да се измъкне от пръстите им.
Внезапно появилата се отново Ларен му спести усилията. Мъчейки се да успокои дъха си, сякаш беше тичала, дебеланата се поклони много по-дълбоко, отколкото преди малко на него.
— Прошка за безпокойствието, Айез Седай, но нейно величество кани лорд Каутон в покоите си. Най-покорно моля за прошка. Жестоко ще ме накажат, ако не го заведа веднага при нея.
Айез Седай я изгледаха — всички до една, докато тя не започна да пристъпва нервно от крак на крак; после двете групи се загледаха една друга, сякаш се чудеха кои ще отстъпят първи. А после се втренчиха в него. И той се зачуди дали някоя от тях изобщо ще помръдне някога.
— Е, не мога все пак да карам кралицата да ме чака, нали? — ухили се той. Ако можеше да се съди по сумтенето им, все едно че беше щипнал някоя по задника. Дори Ларен му се намръщи неодобрително.
— Пусни го, Аделиз — най-сетне отрони Мерилил.
Той изгледа навъсено белокосата, която го пусна послушно. Тия двете със сестра й трябваше да носят картончета с имената си, панделки с различен цвят или нещо такова. Тя пък го ощастливи с насмешлива, разбираща усмивка. Ей това много го мразеше. Беше си чисто женски номер, не просто айезседайски, а обикновено и представа си нямаха за онова, което искаха да те накарат да повярваш, че знаят.